— Има си хас. Вие обяснявате така, че и дете ще ви разбере.
— Благодаря, Николай — кимна в знак на признателност Волков, — у мен се събуди преподавателят, все пак толкова години изнасям лекции. Та да продължим. Престанах да бъда дъщеря на Ритер? Обаче сега ще бъда не дъщеря, а съпруга, и името ми ще бъде Волкова. И няма да имам нищо общо с вас.
— А Анита Станиславовна казваше, че никога не е искала да бъде актриса — замислено каза Коля. — Може би вие грешите?
— Може би, може би — с лекота се съгласи Волков. — Аз просто правя някои предположения, за да изградя верига. Защото, ако приемем такава теза, събирането на семейството се обяснява лесно. А без нея мишо не излиза.
— И все пак аз не разбирам — унило призна Николай.
— Че какво има тук за разбиране, приятелю? Съкратиха Анита, никой не я е поканил на работа и така са й дали ясно да разбере, че като учен, като инженер-физик, тя също не се е реализирала. И двете дисертации, които смяташе за символ на своята научна значимост, не са й помогнали. Настъпи друго време, сега се ценят мозъците, а не хартийките. Каква стъпка в тази ситуация би била логична?
— Да отхвърли научната реализация като житейска ценност? — плахо предположи Селуянов.
— Браво, умно момче! — радостно потри ръце Волков. — Или вие сте умно момче, или аз съм добър преподавател.
— Добре би било да са и двете.
— Съгласен съм, нека бъде и едното, и другото. А какво може да се противопостави на научната кариера?
— Не знам… — обърка се Коля.
— Ами помислете де, помислете! Таткова сте умен!
Ай, да му се не види! Дойде да поговори със свидетел, а попадна на семинар, комбиниран с изпит. Обаче Волков, а, Волков! Как се разпали! Явис му беше скучно просто да си спомня за бившата си съпруга, но щом нещата стигнаха до логиката, щом започна да изгражда вериги, очите му пламнаха и дори някак израсна на ръст, плещите му изпъкнаха. Ех, да можеше сега Каменская да е тук, тя бързо щеше да намери общ език с него — и нейната слабост са логическите вериги. Жалко, че е болна.
И тъй, какво може да се противопостави на научното израстване? Отговорът трябва да бъде съвсем прост и да лежи на повърхността.
— Обикновено хората казват: или работата, яли семейството — неуверено произнесе Селуянов.
— Два пъти браво! Ето че сам отговорихте на своя въпрос. Ще се сдобря с всички, ще обединя всички, ще стана център на семейството и какво като науката ме е отхвърлила, затова пък ще ме обичат роднините ми. Виждате ли колко е просто. И между другото, това е поредната стъпка по принуда за Анита. Може би премислена на подсъзнателно ниво. Тя и сама не знае защо се е захванала със събирането на семейството, уверявам ви. И ако я попитате защо се е омъжила за мен и защо от всички мъже е избрала онзи каскадьор, тя ще ви каже, че се е влюбила. Не искам да твърдя, че всички свои стъпки по принуда Анита е правила съзнателно и пресметливо. Всички тези решения при нея се вземат инстинктивно — нещо, което човек не може да контролира.
— Смятате, че е станало именно така?
— Не знам — разпери ръце Волков. — Аз ви предлагам вариант или както се изразявате в милицията, версия, която обяснява всичко. Но ако вие имате друго виждане, готов съм да го обсъдя с вас. По физиономията ви личи, че нещо не ви допада.
— Не че не ми допада… — пообърка се Коля. — Просто не разбирам много добре как става това… Ето, вие казвате, че тя се е обидила на майка си, че не е намерила контакт с втория си баща, че е изпитвала неприязън към сестра си и брат си. Тоест, в една или друга степен не е обичала никого от тях. А сега какво излиза — че ги е обикнало, така ли?
— Заставила се е да ги обикне. И това е стъпка под натиск. Неслучайно ви казах, че целият живот на Анита преминава някак по принуда. Измъчен. Аз не мога да го обясня. Така го чувствам. И знаете ли още какво, Николай… Анита е сложен образ, нееднозначен, посвоему нещастен. Аз, общо взето, не съм глупав човек и що-годе разбирам от хора. И винаги съм чувствал, че в Анита има някакъв стожер, който аз не мога и не мога да уловя, да отделя, да откроя… Чувствал съм, че у нея има нещо, което аз не познавам, но ако разбера какво е то, ще разбера всичко за кея. И ето, докато ние с вас разговаряхме тук, изведнъж ме осени: физиката.
— Какво „физиката“? — не разбра Селуянов.
— Има много неуки, които могат да се противопоставят на изкуството. Анита е избрала инженерно-физическия институт. Не химикотехнологическия, не юридическия, не по стомана и сплави, не по нефт и газ, и именно инженерно-физическия. Защо? Дълго време мислех, че това е обичайното популярно противопоставяне на лириците и физиците, което тя, без много да мисли, е последвало. Но не, тук има нещо друго. Ако разберете защо тя е избрала именно този институт, ще разберете много неща за Анита. Може би дори всичко.