— А фирмата под чий чадър е?
— На Дронов — неохотно процеди Самсон.
— Опала! И защо, старче, разправяш, че това нямало нищо общо с актрисата? Не е хубаво така, не е красиво.
— Е, началник, в хляба си се кълна! Дето актрисата беше женска на Дронов, е едно, а фирмата — съвсем друго. Вестникът иска да му се върнат парите, а на фирмата много й дреме, вече са й платили. Гамзат и Руслан са се разбрали. Така де, Руслан да помогне, двамата са нещо като гаранти на сделката.
— На каква сделка?
— Е, не на сделка, а на договорката, че ако вестникът плати седемстотин хиляди, фирмата няма да вдига дандания, да напада вестника и да го дава под съд с иск за три милиона. Затова стърчим тука двамата: един човек на Гамзат и един на Руслан.
На Доценко му омръзна да стои мълчаливо и да играе провинил се подчинен. Страшно беше премръзнал и му се дощя да поприказва. Белким се постопли.
— Николай Александрович, струва ми се, че Самсон казва истината — плахо вметна той. — Не е зле обаче да проверим.
— Ще проверим — зловещо обеща Селуянов. — Ей сега, веднага ще проверим. Кой е главният във фирмата? Кажи едно име, Самсон!
— Игор Василевич Чуйков, той е главният. Попитайте него, той ще потвърди всичко.
— Ще го попитаме, не се тревожи. Кого другиго познаваш?
— И Олег Ахалая. Не му знам бащиното.
— Този пък какъв е?
— Заместник на Чуйков. Край, началник, това вече е всичко. Нищо повече не знам.
— Ами телефончето на Чуйков?
— Не, аз с това не се занимавам. Фирмата е под чадъра на Дронов, а не на Руслан, ние така, само помагаме, правим услуга.
— А вестникът ще потвърдили? — отново се обади Доценко. — Или само фирмата? Разбери, Самсон, трябва да проверим думите ти. Кой може да потвърди?
За вестника Самсон не можеше да каже нищо определено и обърна питаш поглед към неподвижния си колега Довлат.
— Довлат, защо мълчиш? Питат за вестника, това е въпрос към тебе.
Довлат мълчаливо извади от джоба си визитна картичка на собственика на вестника и я подаде на Селуянов, явно сметнал, че той е шефът. Селуянов прибра картичката и строго погледна Самсон и Довлат.
— Хем си опичайте акъла, всичко ще проверя, нещо много често ми попада пред очите тоя ваш Дронов. Не ми харесва това. Ако нещо не излезе вярно, ще ви намеря. Нали разбирате, че ще ви намеря?
Те дружно и абсолютно еднакво се ухилиха.
Естествено те не отидоха при Харченко. Върнаха се при колата на Селуянов и Николай веднага включи парното, за да стопли премръзналия Доценко, който вече тракаше със зъби. Якето на Коля беше евтино и старомодно, но пък практично и топло, с него той можеше да не се страхува нито от вятър, нито от дъжд, нито от студ.
— Как така се е насадил Харченко — разсъждаваше на глас Николай и не се разбираше дали съчувства на колегата си, или сериозно се интересува как е могло да се случи такова нещо.
— Ами лакомия, това е — сърдито избоботи Миша и протегна вледенените си ръце към източника на топъл въздух. — Видя ли в каква сграда живее? С какви, ако мога да попитам, пари си е купил апартамент там? Сигурно е пуснал в оборот оперативната информация, десет процента дава за работа върху случаите, а деветдесет предава на вестници. И нищо не проверява, самозабравил се е.
— Чакай малко. Миша, чакай. Какво се запали? Може апартаментът да е купен с пари на жена му.
— Ох, наивен си ми ти, Колка, нищо че си женен втори път — подкачи го Михаил, цитирайки една фраза, която Селуянов неотдавна бе изрекъл. — Ако една жена има пари, то за какво й е потрябвал сиромах от милицията? Тя ще си намери по-свестен мъж. Твоята Валюшка работи в паспортната служба, моята Ирка е направо безработна, а на Харченко какво, да не е шотландска принцеса?
— Не бива да си толкова циничен — с учителска строгост отвърна Коля. — Ами ако става дума за любов? Виж сега какво се получава. Харченко е в безизходно положение, спешно му трябват пари, и то много. Откъде може да ги вземе?
— Може да поиска от жена ги — ехидно подсказа Доценко. — Нали си сигурен, че жена му е богата.
— Щом не е поискал, значи не е толкова богата. От кого другиго?
— За Лариса ли намекваш? Мислиш, че си е спомнил, че неговата годеница от далечното минало сега е омъжена за милионер, и е решил да се обърне за помощ към нея?
— Нещо такова — неопределено отговори Николай. — Защо, лоша версия ли е?
— Някак не е по мъжки, Коля. Помисли сам. Да се обадиш на жена, която преди почти три години те е зарязала заради богат мъж, стъпкала е любовта ти и я е захвърлила на бунището? И то не просто да се обадиш, за да я питаш как е, а да й поискаш пари. И то да ги поискаш просто така, като подарък, а не назаем, защото няма откъде да ги върнеш. Ти можеш ли да си представиш това?