— Не мога — съгласи се Селуянов. — Но мога да си представя друго. Той й се обажда а момент на отчаяние и й разказва как е закъсал за пари. Понеже се чувства виновна заради предателството си, Лариса сама му предлага своята помощ. Сама, разбираш ли?
— Ама откъде ще има тя такова сума? Стига, Коля, мисли логично. Такива пари се теглят от сметка в банка, а не се вадят от джоба. И после, ако тя имаше толкова пари, съпругът й щеше да спомене, че или го е помолила за тях, или ги е откраднала от домашния сейф.
— Ами ако е продала бижута? — предложи вариант Селуянов. — Съпругът е правил подаръци на Лариса, сигурно много скъпи, особено около времето на женитбата. Тя спокойно може да е имала злато, платина, диаманти на такава сума.
— Това е възможно — оживи се Миша. — Добра идея. Тя има бижута и предлага на Харченко да ги вземе. После ще измисли какво да обясни на мъжа си. Например ще каже, че ги е занесла в ателието за нещо, а от ателието са ги откраднали. Ще инсценира кражба, не е голям проблем. Че какво, Колянич, виж как всичко се подрежда!
— Подрежда се. Лариса занася дрънкулките в ателието, за да ги даде на Харченко. И къде са те?
— Взел ги е убиецът, Коля. Някой е научил, че тя е занесла в ателието ценности, пристигнал е преди Харченко, убил е жената и е взел всичко.
— Тоест, ти си сигурен, че убиецът не е самият Харченко?
— Не знам. Защо му е на него да я убива? Къде е мотивът?
— За да не връща заема.
— Коля, не забравяй, Харченко е наш колега, ченге като нас. Той прекрасно разбира, че с бижутата ще го пипнат още първия ден. Около убийството ще се шуми, съпругът със сигурност ще даде опис на скъпоценностите, Харченко няма да може да ги продаде никъде. А ако вестникът приеме дълга му, изплатен не в банкноти, след убийството и още след първите съобщения в пресата, където са споменати ценностите, ще му хвърлят тези бижута в муцуната и ще поискат зелени американски хартийки. И там хората не са глупаци. Още повече че чадър им е Гамзат, а шегите с него са опасни, това всички го знаят.
— Добре, убеди ме. — Селуянов с наслада запали цигара, отмести седалката назад и протегна крака. — Значи някой трябва да е научил, че Лариса е занесла диамантите в ателието. Освен това този „някой“ е трябвало да знае горе-долу кога Харченко ще отиде да ги вземе, за да не закъснее и да пристигне, когато там няма да е останало нищо ценно. Хайде да помислим кой може да е бил той.
— Да помислим — съгласи се Доценко без ентусиазъм.
Този ден беше толкова дълъг за него… Сякаш трите часа чакане на летището бяха не днес, а миналата седмица. А денят още не беше свършил и той си бе направил сметка, че ще успее да постави новите кранове в новия апартамент. Сигурно нямаше да успее.
— Слушай — внезапно се обърна той към Николай, — да си спомняш случайно от коя дата беше вестникът, в който бе публикуван фалшивият материал против онази фирма? Май се казваше „Практис Плюс“.
— Не само не си спомням, а просто не знам, не съм го чел. Аз изобщо не чета този вестник. Но ти си прав, добре ще е да намерим материала. Важно е да видим кой го е написал. Ние с теб, Мишаня, няма да тръгваме по трудните пътища, ще потърсим по-леките.
Селуянов бързо набра телефонния номер на Каменская.
— Привет на хромите от гладните и уморените — весело я поздрави той. — Искаш ли да окажеш неоценима помощ на приятелите си? Имаш там компютър, а интернет имаш ли? Прекрасно. Трябва да ми намериш сайта на вестник „Бизнес вестител“ и да видиш кой и какво е писал за фирма „Практис Плюс“. Запомни ли? Браво. Значи така, публикацията е била направена наскоро, в рамките на последния месец, мисля. Виж кой я е подписал и после погледни предидущия период, около година назад — какво друго е писал същият автор. И за кого. Ясна ли е задачата? Целувам те страстно, твой Селуянов. По-късно вечерта ще ти се обадя пак.
— Ей, че си бил нахален — проточи Доценко и не беше ясно какво повече съдържаше тонът му — възхищение или укор.
Молбата на Селуянов се стори на Настя напълно по силите й, но абсолютно неразбираема. Сигурно момчетата бяха изровили някаква нова информация и ако се съди по нейната делова насоченост, това имаше отношение към Валерий Ритер. Да, наистина, той и майка му бяха повече от странни фигури и бе напълно ясно, че колегите търсят възможни пътища, по които може да попаднат на нещо, хвърлящо светлина върху собственика на голямата консултантска фирма. Жалко, че Коля нищо не обясни, тогава търсенията на Настя биха могли да станат по-осмислени и целенасочени, но какво да се прави, щом не й обясни, значи не е имал възможност. Може да е бързал. Или да е говорел а нечие присъствие.