Вярно, тя имаше малко по-различни планове за тази вечер… Сутринта дойде Чистяков, направиха си чудесна разходка, Настя издържа почти час и ужасно се гордееше с постиженията си. После, както си бе мечтала, дълго седяха прегърнати пред запалената камина и разговаряха за „закона за трите отрицания“ и за загадъчната връзка между болките в крака и психологическите й проблеми. Въпреки очакванията, Алексей не се присмиваше на жена си, слушаше я внимателно, после каза:
— Асенка, аз нищо не разбирам от това, никога не съм чувал за тези неща. Но щом действат, вероятно в тях има нещо. А че действат, за мен е абсолютно очевидно, виждам го и с очите си, и докторът го потвърди вчера.
И се зае заедно с Настя старателно да си припомня случаи от своята и от чужди биографии, които биха могли да илюстрират правилото „не прави, не говори и не мисли нищо, за което не са те помолили“. Понякога излизаше забавно, а понякога плашещо неочаквано и правдоподобно.
Те се увлякоха в този разговор и не го прекъснаха дори когато Чистяков се зае с приготвянето на обяда.
— Очакваме ли някого? — попита той. — Имам предвид гости.
— Мисля, че не — отговори Настя. — Освен ако не цъфне нашият филолог, когато изгладнее по подмосковските пътища.
— А от твоите колеги никой ли няма да довтаса?
— Не, те днес и утре ще развиват активна дейност, Олшански им е определил такива срокове, че нямат време дъх да си поемат.
— Добре, тогава ще сготвя за трима — взе решение Льоша.
И то се оказа правилно, защото филологът автолюбител наистина цъфна. Както и трябваше да се очаква, той отново дълго се стеснява и отказва да обядва, но в края на краищата се остави да го придумат и седна на масата. Когато приключиха с яденето, той заяви, че не иска да досажда с присъствието си и ако Настя се съгласи да отговори на още няколко негови въпроса, той ще ги зададе, ще си запише отговорите и веднага ще си тръгне. Настя нямаше нищо против.
Самарин извади дебела тетрадка, в която няколко листа вече бяха изписани.
— Залисах си това, което ми разказахте вчера — смутено поясни той. — Сигурно съм объркал нещо или съм си измислил друго. Не бихте ли погледнали?
Не й се гледаше. Ако текстът беше отпечатан, Настя естествено би предпочела да го прочете, но да се взира в чужд почерк — а, не, ще прощавате.
— Вие ми го прочетете на глас — помоли тя. — По-лесно ще разчитате почерка си.
След обилния обяд Настя полегна на дивана, зави се с одеялото, настани Самарин във фотьойла и го заслуша. Той нищо не беше объркал, всичко бе разбрал и го бе записал кратко и ясно. Какво пък, много е възможно от него да стане добър писател на криминални романи. Във всеки случай умът му щрака.
Валентин пристъпи към своите въпроси и постепенно Настя навлезе в процеса, даваше подробни обяснения, припомняше си разни интересни случаи или сложни ситуации. Когато приключи с разтребването на кухнята, Чистяков се присъедини към тях, седна на дивана в краката на Настя и с интерес се заслуша, като от време на време се включваше в разговора. Оказа се, че той знае доста интересни случаи и сложни ситуации из живота на следствието и криминалния отдел на милицията — естествено от жена си, но самата Настя не преставаше да се учудва, че всичко тооо е останало в главата му. Тя вече бе забравила много нещо, о Льошка ги помнеше…
Изведнъж Настя се сети, че искаше да гледа телевизия. Разговорът, който трябваше да бъде кротък, неочаквано се бе превърнал във вечер но спомените и явно се бе проточил. Но колко ли време бе минало? Днес започваше ретроспективна поредица от филми на режисьора Константин Островски по случай неговата шейсет и пот годишнина и в телевизионната програма тя бе прочела анонс за голямо интервю с него. Настя искаше да види с очите си свидетеля по делото за убийство, да понаблюдава неговите маниери, да го чуе как говори. Понякога това беше много полезно.
— Льоша, да не пропуснах предаването? — уплашено попита тя, прекъснала собственото си обяснение защо следователите изискват в някои случаи безпрекословно спазване на закона, а понякога гледат нарушенията през пръсти и дори от време на време ги поощряват.
Чистяков погледна часовника.
— Още половин час — успокои той жена си.
И виж ти номер, точно след половин час се обади Селуянов със своята трудноразбираема молба. Настя отметна одеялото и се смъкна от мекото диванче.