— Ще се кача горе, Селуянов ме моли да вляза в интернет.
— Ами предаването? Нали искаше да го гледаш? — намръщи се Чистяков.
— Льош, запиши ми го на касета, а? После ще го видя.
— Тоя твой Селуянов няма ни срам, ни съвест — мърмореше Алексей, докато се щураше да търси подходяща касета, защото на телевизионния екран вече се нижеха встъпителните надписи. — Какво е това тук?
Той пъхна под носа на Настя кутия с касета.
— Любовен филм, можеш да запишеш предаването на негово място, вече го гледах. Страшна глупост.
Тя се качи на втория етаж, включи компютъра, влезе в интернет. Интересно, защо Селуянов е решил, че този вестник има свой сайт? Всъщност дори и да няма, съществуват много места, където могат да се намерят нужните публикации. Вярно, за това ще отиде повече време.
Но за щастие „Бизнес вестител“ имаше сайт. Настя въведе в търсачката „Практис Плюс“ и веднага получи статията, подписана от Пьотър Маскаев. Наистина публикувана съвсем наскоро. И за какво е потрябвала тя на Селуянов? Срещу втората търсена дума — „Маскаев“, компютърът й върна двайсетина публикации от последните шест месеца, а от началото на текущата година се събраха цели трийсет и осем. Би било пълна глупост да чете всичко това от екрана, дори разполагайки с очила, затова Настя сложи хартия в принтера и разпечата всички статии на Маскаев.
Ето на, сега може да изключи компютъра, да се настани по-удобно, да сложи пред себе си чист лист хартия и да се отдаде на любимата си работа — анализа.
Слезе долу към единайсет и половина. Чистяков седеше с огромна димяща чаша в ръка и гледаше екшън.
— Нашият автолюбител помоли да ти предам неговото довиждане, не искаше да те безпокои — съобщи Льоша, без да откъсва очи от екрана. — Ако искаш чай, налей си, водата току-що завря.
— Гладна съм — капризно заяви Настя.
— Тогава поседи кротичко, когато прекъснат за реклами, ще ти донеса. Става ли?
— Толкова ли е интересно, че не можеш да се откъснеш? — ревниво попита тя.
— Не мърмори — помоли я мъжът й. — Веднъж на сто години улучвам приличен филм, остави ме да го гледам!
Настя отчаяно махна с ръка и се потътри към кухнята. Вече е съвсем късно, защо Селуянов не се обажда? Нали самият той каза, че ще се обади „късно вечерта“? Къде по-късно от това, дванайсет без двайсет е вече. Възложи й задача, а не се интересува от резултатите. Или толкова е потънал в работата, че няма време да се обади? Или се е случило нещо?
Тя отряза дебел комат черен хляб, сложи върху него студена пържола, а на масата пред себе си — буркан със съвсем ситни мариновани краставички. Чистяков щеше да й поднесе същото, но затоплено, с гарнитура и в чиния. Нищо, тя и с това те се задоволи, в стомаха й всичко ще се стопли, а пък и на този орган му е абсолютно все едно дали храната е влязла в него от чинията или от буркана и от хляба. Вярно, не му е все едно, когато в него хвърлят месо с хляб, от тази комбинация той създава наднормено тегло, а с наднорменото тегло трябва да се борим… Е, добре де, веднъж не е страшно, дънките и бездруго вече не се закопчават.
След като довърши месото и хляба и извади от буркана последната краставичка, Настя не издържа и набра номера на мобилния телефон на Селуянов.
— Защо не се обаждаш? — разтревожено попита тя. — Случило ли се е нещо?
— Пепел ти на езика, не предизвиквай съдбата. Тъкмо влизам вкъщи. А ти да не би да свърши работата?
— Свърших я, само че не знам какво точно те интересува.
— Намери ли статията?
— Намерих и статията, и автора, и всичките му публикации от изминалата година. Той, между другото, е доста плодовит.
— Видя ли нещо?
— Коля, ами че аз не знам за какво да гледам! — ядоса се Настя. — Ти ме използваш на тъмно. Да беше казал веднага какво ти трябва, от работата ми щеше да има повече полза.
— Аска, и аз не знам какво ми трябва — призна Николай. — Почакай, ще ти се обадя от градския телефон, че батерията ми всеки момент ще падне.
Той й се обади и разказа накратко на Настя за днешната им среща с мутрите на Багаев и Гамзат.
— Та си помислих, че ако Харченко е черпил информация от един и същ източник и я е предавал на един и същ журналист, по публикациите може някак да се проследи. Разбираш ли, той може да се е обърнал за помощ към приятели, към бившата си годеница, а може и към своя източник. В смисъл, ти ме подведе, даде ми невярна информация, сега помагай да се оправя, давай пари. Да речем, източникът няма пари, но нали Харченко може да е обсъждал с него варианти към кого другиго може да се обърне. И може да му е разказал, че Лариса се е съгласила да помогне, обещала е да му даде пари или бижута. Самата Лариса едва ли би казала на някого другиго, че дава подаръците от съпруга си на бившия си любовник, така че от нейна страна изтичането на информация за бижутата е малко вероятно. Виж, от страна на Харченко то е напълно възможно. Той със сигурност не е казал на съпругата си, защото е неприлично да вземаш такива ценности от бившата си любовница. А на източника може да е казал. И този източник може да не е удържал на изкушението — или лично е отишъл да я обере, или е продал сведенията, или е наел някого. Парите са сериозни, бих казал дори — луди пари.