— Изглежда страхотно — промърмори полугласно тя. — Сит, доволен, муцуната му не се побира в екрана.
— Между другото — веднага реагира Льоша, без да откъсва поглед от книгата, — нашият приятел филологът каза, че на живо Островски бил много по-слаб, в смисъл, не бил толкова пълен. Казвали са ми, че телевизионният екран прибавя визуално няколко килограма.
Настя си спомни приятелката на Юра Коротков и се съгласи, че това май е истина. На екрана актрисата Ира Савенич изглеждаше много по-едра, отколкото бе в действителност. И вече заспивайки, Настя Каменская реши, че за нищо на света няма да се съгласи да я снимат за телевизията, докато отново не започне да се побира в дънките си.
Сякаш някой й бе предложил да я снима…
През нощта в събота срещу неделя Миша Доценко спа почти щастлив. Все пак бе успял да постави новите кранове. А най-важното — двамата с Коля Селуянов бяха направили колосален пробив в разкриването на убийството на Лариса Ритер.
Но още към обяд в неделя щастието се изпари. По телефона му се обади Валерий Ритер.
— Исках да ви съобщя, че всички накити на Лариса се намериха.
В гласа му не прозвуча нито радост, нито въодушевление. Впрочем каква ти радост, когато утре ще погребваш жена си. От друга страна, Ритер може би играеше някаква своя игра, как да му вярваш…
— Къде? — едва не изкрещя Миша.
— У майка й. Току-що ми се обади Светлана Евгеневна и помоли да взема диамантите, били у нея. Вчера била в такова състояние, че не се сетила за тях.
— Как са попаднали у кея? — обезкуражено попита Михаил.
— Лара ги дала на майка си да ги поноси. Лара много обичаше Светлана Евгеневна, искало й се е майка й да изглежда добре и да носи скъпи украшения. Самата Лариса никога не ги сложи.
— Защо?
— Не обичаше диаманти. Предпочиташе други камъни. Всичко, което слагаше, си е вкъщи, вие видяхте тези накити.
— Но вие защо сте й купували диаманти, щом не ги е носела?
— Съпруг с моето положение трябва да купува на жена си диаманти, а не обикновена бижутерия. И после, това е добро капиталовложение.
— Благодаря ви, че се обадихте, Валерий Станиславович — с потиснат тон заговори Доценко. — Моля ви непременно да ми позвъните, когато получите накитите. За мен е важно да знам дали всичко си е на мястото, или все пак нещо липсва.
— Ще ви позвъня — хладно обеща Ритер.
Ето и края на приказчицата. Хем каква приказчица беше — чудна, просто прекрасна.
Глава 15.
Кой знае защо, Настя не се изненада, когато чу съобщението на Миша Доценко, че ценностите на Лариса Ритер никъде не са изчезнали. Задействаният още в петък в кабинета на следователя Олшански механизъм на „разнищване“ на събраната информация не бе спирал нито за секунда, дори по време на сън или на задушевни разговори с Чистяков, и резултатите от това „разнищване“ говореха, че диамантите на семейство Ритер трябва да се намерят. И те се намериха. Само че бе необходимо да се провери още едно нещо. По-точно, щяха да го проверяват после, като начало то трябваше поне да се напипа.
Настя отново включи компютъра и сложи пред себе си снощната таблица. Бе сигурна, че ще успее да намери далеч не всичко, но ако догадката й беше вярна, все нещо непременно щеше да изскочи. „Никога не е било да не е имало нищо…“ Кой го беше казал? Тя вече не си спомняше, но самата фраза повтаряше редовно. Винаги има нещо. Всичко оставя следи. Въпросът е само в умението да намериш тези следи. Е, то се знае, и в късмета, къде без него.
Тя реши да не обядва, задоволи се с чашка кафе и нарязана на малки късчета шоколадова вафлена тортичка, която Чистяков й донесе горе. Заплесната в работата си, Настя напълно забрави за дънките, които не се закопчаваха, и за решението си да употребява изключително нискокалорични продукти. Сепна се едва когато излезе от интернет и започна да събира падналите от несръчното и движение и пръснали се по целия под листове със записки. Още щом се наведе, тесните дънки напомниха за себе си. Около пет секунди Настя се колеба и умува дали да се разстройва и кори, или не си струва, накрая реши, че май не си струва. Защото радостта й все пак беше по-силна. Нейната догадка се потвърди.
Интересно, какво ли ще каже за това Олшански? За седем вечерта е определена среща у него, Льошка ще я закара до Москва и ще я остави у Олшански, а той, докато детективите се съвещават, ще си свърши някоя работа из града. Май смяташе да ходи на автосервиз, да му боядисат някаква драскотина на колата.