— Льоша, ще излезем ли на разходка? — попита тя, когато слезе долу.
— Ти ще излезеш.
— Ами ти?
— Аз ще почета, днес трябва да довърша тази монография, а утре бързичко да напиша рецензия за нея, всички срокове вече минаха.
— Жалко — откровено се огорчи тя.
Искаше й се да поговори с мъжа си за Анита Волкова, да му зададе въпроси, по които той определено беше по-наясно от самата Настя. Но и той си има работа, не само тя, и кой е казал, че работата на Льошка е по-маловажна? Добре, тя ще има време да му зададе въпросите си по пътя към Москва — не е близо, могат да обсъдят много неща.
Тя добросъвестно се разхожда колкото трябваше, после удовлетворено забеляза, че крахът я заболя истински едва накрая, някъде около четирийсет и петата минута. Невиждан прогрес!
В пет и половина потеглиха за Москва.
— Льоша, можеш ли да ми кажеш по какво инженерно-физическият институт се различава от всички останали технически вузове? По-точно, по какво се е различавал преди двайсет и пет години?
— Ама че въпрос! — не скри учудването си Чистяков. — Това какво е, просто любопитство или ти трябва за работата?
— За работата.
— Интересно си живеете вие. Труповете ви днешни, а информацията за техническите вузове — с четвъртвековна давност. Сигурно искаш да ти разкажа и за разкопките в Троя?
— Не, за Троя няма нужда, кажи ми за МИФИ.
— Ами какво да ти кажа… Измежду всички технически вузове в онези години МИФИ и Физико-техническият бяха най-елитните. На първо място беше именно Физтехът, на второ МИФИ. Да се влезе в тях беше трудно, без победи в училищни олимпиади по физика и математика нямаше смисъл дори да опитваш. Разбира се, имаме и изключения — във всички институти вземаха например майстори на спорта, за да играят за институтските отбори. Завършилите после работеха предимно в секретни учреждения: космос, отбрана, атомна индустрия. Подготвяха ги за научни работници и преподаватели. Ти ми обясни откъде този интерес, защото не знам какво да ти кажа.
— Този интерес, Льошик, произлиза от необходимостта да разбера защо едно момиче, завършило гимназия със златен медал, което може с лекота да влезе във всяко виеше учебно заведение, победителка в олимпиади по математика, избира именно МИФИ, а после става много слаб специалист. Щом не е била в добри отношения с физиката, защо е започнала да се занимава с нея? Та тя би могла да избере какво ли не, със златен медал пътищата почти към всеки институт са били отворени за нея. Когато е завършила гимназия, тя е знаела два чужди езика, могла е да влезе например в Института за чужди езици или във филологически факултет. Значи в МИФИ е имало нещо, което я е привличало. Е, аз искам да разбера какво е било то.
— Може да е живеела някъде наблизо? — предположи Алексей. — Това се случва понякога. Човек избира вуз по-близо до дома си, стига там да я има неговата специалност.
— Не, не, и аз си помислих това. До Физтеха й е било още по-далече, защото той е на „Долгопрудни“, но и до МИФИ разстоянието е било твърде голямо.
— Слушай, тя да не би да е някоя грозотия?
— Откъде пък ти хрумна това? — смая се Настя.
— В МИФИ и Физтеха винаги е имало съвсем малко момичета и много момчета. Тоест, шансът да си намери съпруг там е много по-голям, отколкото в кой да е друг институт.
— Не, Льоша, тя е рядка красавица. Твоята версия не върви.
— Жалко — засмя се той, — инак бих могъл да се гордея, че съм дал приноса си за разкриването на ужасно убийство. Все за същата А. С. Волкова ли ме питаш?
— За нея — кимна тя. — Не можем и не можем да се оправим с тази жена.
— Защо, какво й има? Да не би да се оказа жестока убийца и маниачка?
— Е, чак пък толкоз! Просто имаме версия, че някой целенасочено създава проблеми на хора, свързани с едно и също семейство, и търсим някаква дълбоко скрита семейна тайна. А знаеш ли как се търсят стари семейни тайни?
— Не знам. Разкажи ми.
— Изучават се подробно житейските пътища на всички членове на семейството и се търси някоя необяснима, нелогична стъпка. В живота на А. С. Волкова всичко е било логично и обяснимо, освен избора на института. Затова се вкопчих в този факт.
— А не е ли по-лесно да попитате самата нея? — напълно резонно забеляза Алексей.
— По-лесно е — съгласи се Настя. — Само че тя ще отговори, че е обичала физиката, харесвало й е да се занимава с нея и не е подозирала, че ще стане слаб учен. Това е то отговорът.