— Откъде знаеш, че ще отговори именно така?
— Съпругът й неведнъж й е задавал този въпрос. И е получавал именно този отговор.
— Ами ако тя наистина до безумие е обичала някое момче, което е кандидатствало именно за МИФИ, и го е последвала, за да не се разделят? Историята познава такива факти.
— Едва ли.
— Защо?
— Не се вписва в характера й. И после, ако беше така, майка й щеше да знае за това. А майка й не казва нищо подобно.
Тя помълча малко, загледала през прозореца към мрачните мокри есенни улици. Бившият съпруг на Волкова смята, че Анита винаги е живяла по принуда. Какво може да я е принудило да кандидатства в инженерно-физическия институт? 01 Гениално! Още в гимназията е завербувана от западно разузнаване и е изпратена във вуз, чиито възпитаници до един работят в секретни обекти, така че Анита да ги снабдява с информация, представляваща държавна тайна. Пфу, каква глупост! Как може да й хрумват такива идиотщини…
— Ася, паметта ли ме лъже, или ти ми каза цялото име на Волхова? Стори ми се, че имаше нещо неруско в него — върна я на земята гласът на съпруга й.
— Анита Станиславовна — машинално отговори Настя.
— Анита… Какво е това име? Откъде е дошло?
— Нейната кръстница е испанка. Майката на Анита е била бременна точно по времето на фестивала на младежта и студентите, сприятелила се с момиче от Испания и то предложило да стане кръстница на детето. В онези години още не умеели да определят пола на детето преди раждането, затова майката на Анита и онази испанка измислили две имена — за момче и за момиче.
— Аха, ясно. И как е живяла тя после с такова име? В онези времена имената са били стандартни, необичайните някак не са се приемали добре.
— Ами прекрасно си е живяла. По всичко личи, че тя никога не е забравяла, че нейната кръстница е от Испания, затова е изучавала страната, нейния език, културата й. Дори се научила да танцува фламенко. И на китара свирела прекрасно, завършила музикално училище. Льоша, не разбирам каква е връзката. Какво общо има нейното име?
— Името — нищо общо. Испания обаче има дори много общо.
— Ти какво, за шпионаж ли си помисли? — с подозрение попита Настя. — Изхвърли това от главата си.
— Е, какъв ти шпионаж, Асенка — избухна в смях Чистяков. — За друго говоря. Ти колко момичета, които знаят испански, си срещала? Не възрастни специалистки лингвисти или преводачи, а именно ученички.
— Себе си — гордо заяви тя. — И още пет, с които учехме заедно. Всъщност в Москва имаше испанско специално училище, но май беше единствено в целия град. Тоест, такива момичета е имало най-много триста, та дори и по-малко.
— И много ли от тях се учеха да свирят на китара?
Настя погледна мъжа си с възторг.
— Ама колко си умен само, Льошка! Та тя е свирела не само на китара, но и на саксофон, това е огромна рядкост сред жените. А такива, които са танцували фламенко, изобщо не е имало. Освен Анита Ритер. Тя е била уникална. Винаги е искала да бъде различна. Затова е избрала институт, в който учат малко момичета. С нейната външност, че и с два езика, че и с китара и саксофон, че и с фламенко, че и сред момчета физици, и то в институт, където е пълно със секрети и държавни тайни. Оттук и двете дисертации, по-бързо, докато не е навършила трийсет, та да не е като всички. Да бъде звезда. Неповторима и непостижима. Чрез танците, испанския език и китарата тя е създала от себе си „испанка“, а чрез саксофона и физиката рязко се е откроила от женската среда. При това не се е доближила до мъжката, защото е бяла много красива и към нея винаги са проявявали интерес много мъже. Тоест, тя не е станала мъжкарана, винаги е оставала истинска жена, която не прилича на никоя друга.
— Значи все пак мога да се гордея със себе си — направи извод Алексей. — Нашият разговор ти донесе съществена полза. И после какво? Можем ли да смятаме, че си заловила убиеца?
— Да бе, ти се — помръкна Настя. — Ни най-малко.
Стана й безинтересно да мисли за Анита Вол кова. Ако версията й беше правилна, това нямаше отношение към нито едно от трите престъпления. В, стана по-разбираем характерът на Анита Станиславовна, мишо повече. От избора на институт не изплуваха никакви семейни тайни.
Пред блока, където живееше Олшански, бе паркирана колата на Коля Селуянов, но ръждивата жигула на Коротков не се виждаше. Беше вече седем я двайсет и Настя се бе притеснила, че закъснява, но бързо се успокои, като разбра, че не е дошла последна при следователя. Чистяков потегли към автосервиза и обеща да се върне да я вземе към десет часа.