Съпругата на следователя Олшански винаги много сериозно се отнасяше към импровизираните съвещания, които мъжът й периодично организираше в дома си. Печеше огромно количество блини, млинове и козуначени кифлички, нареждаше всичко това на голямата маса заедно с купички с мед и конфитюр, изпращаше дъщерите си на срещи, у приятелки или на кино, а тя самата отиваше на гости у съседката, но отскачаше на всеки половин час, за да стопли чайника и да запари пресен чай. Тя много обичаше мъжа си, грижеше се за здравето му и казваше:
— Ако аз не ти създавам всички условия за седенки в домашни условия, ти ще ги правиш в неделя в службата си. Добре знам как свършва това.
В превод на общоразбираем език тази сентенция означаваше, че в неделя при неработещ бюфет, да не говорим пък за стол, съпругът й ще седи цял ден гладен или ще се храни със сухоежбина, а това е вредно за храносмилателната система, ще забравя да проветрява опушеното от детективите помещение, а това е опасно за дихателните органи, ще се чувства зле и съответно ще се нервира и ядосва, което пък е вредно изобщо винаги и за всичко.
Съпругата на следователя Олшански беше лекарка, невролог. И това обясняваше всичко.
Настя гледаше с тъга отрупаната с лакомства маса, постоянно усещайки как коланът, крепящ незакопчаните й дънки, се врязва в талията й. Тя специално го бе закопчала по-стегнато, защото знаете какви съблазни я чакат в дома на Олшански и не беше уверена, че ще успее да им се противопостави. Особено силни емоции предизвикаха у нея блините, които като слънчево златисто хълмче грееха точно пред носа й. Господи, откъде да вземе сила за волята си!
— Ти защо не ядеш? — шепнешком я попита седналият до нея Селуянов. — Да не ти е зле нещо?
— Толкова съм надебеляла, че не ми се закопчават дънките — също шепнейки, тъжно съобщи тя.
— Стига бе! — не повярва Коля. — Според мен, както си беше слаба, такава си и сега.
— Дънките са на друго мнение. Не мога да се напъхам в тях. А инак съм ужасно гладна.
— Я стига, от две блини нищо няма да ти стане. Дай да ти сложа.
— Не! — развика се Настя с такъв ужас, сякаш й предлагаха усойница, напълнена с жаби, в сос от хлебарки.
Присъстващите моментално впиха погледи в нея.
— Ти какво, Павловна? Селуянов да не ти предлага нещо неприлично? Да не би да иска да се ожени за теб? — както винаги, пръв реагира Зарубин.
— Така де, Каменская, защо крещиш? — подзе домакинът. — И чинията ти е празна. Нещо не е наред ли?
Настя реши да не усуква и да си каже истината. Не й повярваха, затова трябваше да повдигне дългия си пуловер и да покаже своя позор.
— Дааа, горката — съчувствено каза Олшански. — Искаш ли да ти донеса ябълчица?
Тя се съгласи да хапне ябълка и я излапа на един дъх — толкова беше гладна.
— Добре, щом не ядеш и устата ти е свободна, ти ще започнеш — нареди следователят. — Намисли ли нещо през двата дни?
Настя беше намислила. В случая с Лариса Ритер те бяха разгледали възможностите за измама от страна на всички, подозираха в лъжа или просто недобросъвестни, пристрастни показания Валерий Ритер, майка му, домашната помощница, майката на убитата Лариса. И нищо не излизаше, както и да го въртяха. Но не бяха предвидили един човек: самата Лариса. Всички са казвали истината, а тя е лъгала. И тогава се подреждаше почти всичко.
— Лариса навремето не е напуснала Владимир Харченко — каза Настя. — Разбрали са се така. Лариса се омъжва за богаташа Ритер, той полага всички усилия да я наложи като художник и да я направи известна, след което тя се развежда с него и се връща при Харченко. Именно затова майката на Лариса е останала с измамното впечатление, че дъщеря й бързо е взела решението да се омъжи за Ритер. Изобщо не е било бързо. Лариса се е срещала с Ритер доста дълго и през цялото това време двамата с Харченко са обмисляли своята комбинация, а тя естествено нищо не е казала на майка си. Но е имало един нюанс: как да направят така, че Ритер да пожелае да помогне на жена си, и как да направят така, че той да не я търси много като партньорка в леглото, а най-вече да не настоява за деца. Отговорът: да се престори на нежна, наивна и безпомощна, първо, и на наркоманка, второ. Ако не се боде, а уж взема хапчета, практически е невъзможно измамата да се разкрие. Ту е весела, ту потисната, ту възбудена, ту сънлива, ту не яде с дни, ту има зверски апетит. Капне капчици в очите си — и зеницата се стеснява или разширява, както е по-удобно. Ето ти и цялата картина на наркотичната зависимост. А за да бъде всичко достоверно, трябва периодично да дава на мъжа си и на другите обитатели на жилището възможност да намират празни опаковки от силно действащи лекарства. Историята с картината за изложбата в Германия е чиста измислица, там не се планира такава изложба, проверих. Именно затова нито майката на Лариса, нито нейната приятелка Лена Завялова някога са ходили на гости на семейство Ритер. Лариса се е виждала с тях на други места. Представяте ли си колко шокирани са щели да бъдат, ако вместо разумната, спокойна и прагматична Лариса видят една вятърничава глупачка? А в присъствието на съпруга и свекървата си Лариса не би могла да бъде друга. Това е много уморително — да се преструваш на нещо, което не си, в продължение на дълги месеци. Оттук и продължителното „заседаване“ на Лариса в ателието под предлог за усърдна работа. Това е бил, така да се каже, първият етап от операцията.