— Ама че истооория — проточи Зарубин. — И колко такива етапа е имало?
— Три — уверено отговори Настя. — Поне така ми се струва на мен. През втория етап Лариса открива, че да се преструва на наивно момиче, което освен това има навих да се тъпче с хапчета и да заспива на най-неподходящи места, е твърде интересно. Можеш да чуеш много неща, докато мъжът ти говори по телефона или със своите служители в офиса. И да видиш много неща сред книжата на бюрото в кабинета му. И й хрумва идеята да събира тези интересни неща и да ги подарява на любимия си Харченко, с когото продължава да се вижда. А той, на свой ред, може да ги използва както за служебни интереси, тъй като се занимава с икономически престъпления, така и за да печели пари, като ги продава на пресата. Днес няколко часа бях в интернет и открих, че повечето фирми и компании, за които журналистът Маскаев е писал разни разобличителни материали, малко преди излизането на статиите току-що са били създадени или реорганизирани, или са сменили дейността си, разширили са се, разделили са се, слели са се и така нататък. С една дума, в тях са ставали промени, в хода на които те може да са търсили услугите на фирмата на Ритер. И всички техни работи и хлъзгави проблеми са били известни на Ритер и той със сигурност ги е обсъждал на глас или лично, или по телефона.
— А как можем да докажем това? — веднага попита Олшански. — На думи всичко това е хубаво, но как ще го докажем?
— Това е ваша грижа, господин следовател — позасмя се Настя. — Моята работа е да го измисля. После е дошъл третият етап, който лесно се доказва. На Владимир Харченко нещо му е писнало. Дали се е уморил да дели Лариса с мъжа й, дали любовта му е отминала, дали нещо друго, но той се е оженил. И е криел този факт от Лариса. Но тя е научила някак. Можете ли да си представите как се е почувствала? Омъжила се е за необичан мъж, периодично си ляга с него, от сутрин до вечер играе различни роли, преструва се на наркоманка, носи на милия Володечка информация, та той да прави кариера и между другото — пари, а той какво прави в отговор на това?
— Не е хубаво — поклати глава Селуянов, — не е красиво.
— Говедо недно — съгласи се Миша Доценко, който до този момент бе седял мълчаливо. — Такива трябва да ги трепе човек.
— Няма да ти избяга. — Олшански хвърли остър поглед към Доценко и отново го премести към Настя. — И какво прави нашата Лариса? Решава да си отмъсти?
— И то как! Отива при генералния директор на „Практис Плюс“ и предлага услугите си. Планът е следният: тя организира изтичане в пресата на клеветническа информация за фирмата и след като статията излезе, господин Чуйков — като невинно оскърбен — предявява иск към вестника. Така оправя финансовото си положение. А човекът, продал информацията на вестника, е оцапан от пивата до петите. По-просто казано, Лариса решава здравата да накисне неверния си любовник. И успява. Това е цялата песничка.
— Е, това може лесно да са провери. — Олшански лапна поредната кифличка, като предварително я топна в паничка с мед, и Настя трескаво преглътна. — Утре още рано сутринта някой от вас ще отиде при Чуйков и ще му покаже снимката на Лариса.
— Ами аз мога и сега да отърча — веднага скочи Селуянов. — Вече имам и телефончетата му. Да звънна ли?
— А снимка имаш ли?
— Нямам — смути се Коля.
— Аз имам. — Миша Доценко извади от портфейла си и му подаде снимката.
— Виж го ти, какъв е прибран — промърмори следователят. — Обади се, Коля, уговори среща. А ти, Каменская, не бързай, песничката още не е доизпята. Ти сигурна ли си, че Харченко е убил Лариса?
— Почти съм сигурна.
— Като отмъщение ли?
— Мисля, че по-скоро от яд. Та него са го притиснали за седемстотин хиляди долара, а информацията му е дала Лариса. Той е отишъл да я моли да му помогне, щом това е станало по нейна вина, а тя му е изтърсила всичко, което мисли за него. И за женитбата му в частност. Може и за нещо друго. Скарали са се, били са бесни един на друг.