Тя задряма, а когато се събуди, разбра какво я бе тревожило снощи. Все й се струваше, че изпуска нещо, не се сеща за нещо. Сега разбра каква е работата.
Анита Волкова открай време е искала да бъде уникална, да не прилича на никого. На този стремеж са били подчинени цялото й детство, цялото й юношество, младостта й. И накрая какво? Системен администратор във фирма. Нищо изключително нито като статут, нито като позиция, жените на такава работа едва ли са по-малко от мъжете, дори да са по-малко, разликата е незначителна. Нима Анита Станиславовна се е примирила с краха на собствената си представа за себе си? Та нали тя е искала не просто да бъде уникална, тя искрено е смятала себе си за такава, а вече на второ място се е стремяла околните да признаят това. От самото си раждане тя не е била като всички, защото във времената на желязната завеса е носела име, дадено й от момиче от далечна, прекрасна, недосегаема страна, за която можеш да четеш в романите, но не и да посетиш. Анита е изоставила науката преди пет години, когато е била на четирийсет. Дълго време е стояла без работа, опитала се е да дава частни уроци, разпращала е до големи и малки фирми своите документи, но никъде не са я вземали, защото компютърната грамотност на потребителско ниво е напълно достатъчна за двайсетгодишно девойче със свежа муцунка, на което може да не плащаш много, но е абсолютно недостатъчна за четирийсетгодишна сериозна дама, която би искала да получава заплащане, съответно на научната й степен на доктор на науките. Волкова е отишла да се учи, лесно е усвоила програмирането, тъй като, макар и лош физик, е била добър математик, намерила си е работа, но нито работата, нито заплащането й са били такива, че да я откроят рязко от всички останали хора. Всичко е станало най-обикновено. Как се е приспособила към това Анита Станиславовна? Четирийсет години е живяла с определена представа за себе си и изведнъж рязко се е отрекла от нея? Защо? Какво се е случило в живота й, та Анита Волкова да се съгласи да бъде като всички?
Или нищо не се е случило? И тя страда и продължава да се стреми да докаже на себе си и на всички останали собствената си неповторимост? И ако е така, какво следва от това?
Ами от това следват какви ли не неразбираеми неща… Само че Настя има твърде малко информация, ще трябва по-подробно да разпита Серьожа Зарубин, който обстойно се е занимавал с Анита Волхова. Може да изплуват някои важни неща.
Филологът Самарин пристигна в три часа. И както обикновено, изхаби първите петнайсет минути за извинения. Този път — задето дошъл не в пет, както са се разбрали, а по-рано. Днес излязъл прекалено рано от къщи, шофирал до умопомрачение и ужасно се уморил, заболели го гърбът, кръстът, раменете му сякаш се налели солово и вече по никакъв начин не можел да остане зад волана.
— Не се тревожете, Настя, ако нямате време да се занимавате с мен, няма да ви досаждам, нося си и книга, ще поседя и ще си почета, няма да ви преча.
— Не, не ми пречите — усмихна се тя. — Само дето имаме проблем с яденето.
— Искате ли да отида до магазина и да купя каквото трябва? — веднага предложи Самарин. — Не е далече.
— Не е там работата. Започнах строга диета, продукти вкъщи колкото щеш, но такива, каквито мъжете обикновено не ядат. Замразен карфиол например или броколи… Нямам дори хляб, да не говорим за месо, масло и салам.
— А кашкавал имате ли? — попита той.
— Имам.
— Може да сготвя карфиол с кашкавал, много е вкусно.
— Умеете ли? — учуди се Настя.
— Аз — не, какво говорите. Жена ми го прави така. Ако искате, ще й се обадя и ще я попитам за рецептата.
— Попитайте я — съгласи се Настя.
Защо пък не, може да се окаже дори вкусно. Май и Льошка веднъж бе сготвил същото и на Настя й хареса. Но как го бе направил — тя не бе гледала и не знаеше.
Валентин набързо се посъветва по телефона, записа си нещо в своята дебела тетрадка и радостно се обърна към Настя:
— Оказа се, че всичко било много просто. А ако има яйца, ще е прекрасно.
Яйца нямаше, решиха да опитат без яйца.
— А вие защо сте на диета? Проблеми със стомаха ли? — попита Самарин.
— С теглото — мрачно го информира Настя. — Трябва непременно да отслабна.
Разговорът за пълнота и наднормено тегло в съчетание с присъствието на филолога автолюбител и с одевешните й мисли за Анита Волкова я накара да си спомни за режисьора Островски. Самария бе казал на Льошка, че в живота Островски не изглеждал толкова едър и пълен като на телевизионния екран. Може би се познават или някак са общували? Ами ако й се усмихне късметът и Валентин й разкаже за режисьора нещо, заслужаващо вниманието й? Та нали разследването на убийството на актрисата Халипова още не помръдва, версията, че в него са замесени Дронов и Багаев, изобщо не се потвърждава, а други версии както нямаше, така и досега няма.