— Вие добре ли познавате Островски? — попита тя, стържейки кашкавал на ситното ренде.
— Кого?
— Константин Фьодорович Островски, режисьора.
— Изобщо не го познавам. Не съм го виждал отблизо.
Какво е това? Стори ли й се, или в говора на филолога се появиха изпълнени с необяснимо напрежение паузи?
— А къде сте го виждали? — продължи да пита Настя, без да поглежда Самария.
Кашкавалът незнайно защо изведнъж взе да засяда по дупчиците на рендето и не искаше да се движи свободно нагоре и надолу. Ръцете й ли треперят, какво има?
— Аз ли?
Протака, печели време, задава глупави въпроси. „Аз ли?“ Ами кой друг, Настя не пита себе си, нали. Защо той се развълнува толкова?
— Вие, Валентине. Нали сте го виждали?
— Аммми… да, виждал съм го. Защо?
— Къде?
— Къдели?
Пак печели време. И с магазина се поизложи. Нали е пристигнал откъм шосето, а магазинът се намира в обратния край на селото и Самария не може да е минавал покрай него. Значи е идвал тук по-рано, обикалял е из Болотники. Защо? И защо нито веднъж не е споменал за това? По дяволите, къде на първия етаж бяха копчетата за тревога? В спокойно състояние Настя си спомня местоположението им, но започне ли да нервничи, всичко й изхвръква от главата. А, да, едното копче е тук, в кухнята, пол масата. Добре, да седнем до масата, да запалим цигарка, да си починем. По-близо до копченцето.
— Валентин Николаевич, хайде да сложим край на игричките — напълно миролюбиво предложи Настя. — Вие неслучайно се озовахте в тази къща. Причакали сте мъжа ми, стояли сте с гумата в ръце, разиграли сте спектакъл. Много умело сте го разиграли, признавам ви го. Постигнахте целта си. Запознахте се с нас, идвате тук. Защо? За какво ви е нужно това?
Самарин седеше с отпуснати рамене и гледаше някъде в пода. Не избухна в смях заради измислиците й, не се опита да иронизира мнителността на Настя, не се възмути. Значи е истина.
— Как се сетихте? — попита той след известно време.
— Знаете къде е нашият магазин, макар че не би трябвало да го знаете. И явно не искате да отговорите на въпроса къде сте виждали режисьора Островски. Не съм имала никакви гениални прозрения, вие сам се изтървахте. Е, слушам ви, Валентин Николаевич.
— Вие имате ли деца?
— Нямаме.
— А аз имам. Син, с когото не ми провървя. Но той е мой син, единственият, и аз го обичам. И съм готов да го спасявам на всяка цена. Вие трябва да ме разберете…
— Ще се постарая. — Настя говореше милостиво, но със свободната си ръка за всеки случай напипа спасителното копче.
— Преди около три седмици Сашка много се промени, стана нервен, раздразнителен, започна да крещи на майка си. Заключваше се в стаята си. Той и по-рано не беше образцов син, имали сме проблеми с него… Но сега това излезе извън всякакви рамки. С жена ми бяхме много настоятелни и изтръгнахме от него… Това беше ужасно. Дори не можехме да повярваме.
Самарин млъкна. Настя търпеливо изчака, после зададе въпрос:
— Какво ви разказа синът ви? Какво е направил?
— Убил е човек. По-точно, не само той… Тоест, искам да кажа, че са били двама… Сашка и неговото приятелче.
— Как се е случило това?
— Наели са ги.
— Какво?!
— Да, да, наели са ги. Платили са им, за да убият някаква жена. Те дори не са знаели защо. Просто са я убили за пари. Боже мой, колко е отвратително това! Поне да беше в сбиване, случайно, тогава бих могъл да го разбера.
— Каква жена са убили?
Настя едва се сдържаше да залази тона си спокоен и мек. Само така можеше да получи от Самарин ясни отговори. Искаше й се да го подтикне, да бъде напориста, бърза, но той можеше да се уплаши и да се затвори в себе си. Той щеше да разказва само докато това приличаше на приятелски разговор. За него Настя сега не беше милиционер, който веднага ще се втурне да арестува сина му, а човек, от когото можеше да поиска съвет.
— Не знам. Сашка също не знае нито коя е тя, нито как се казва. Човекът, който ги е наел, им е дал адрес и снимка.
— Помните ли адреса?
— Имам го записан. — Той се засуети, заразлиства тетрадката си.
— А снимката къде е?
— Вкъщи. Какво да правя, Настя? Ако арестуват Сашка, никой няма да му повярва, че са го използвали, всички ще мислят, че е убил с цел грабеж, а той нищо не е взел от тази жена…