— Откъде знаете? Толкова безрезервно ли вярвате на сина си?
— Не му вярвам… Тоест, не на всичко вярвам… Човекът, който е наел момчетата, им казал, че жената ще носи в себе си голяма сума пари, няколко хиляди долара, че тя постоянно носела в себе си тези пари. И че момчетата могат да ги вземат като заплащане за работата си. Но у нея намерили само две банкноти по петстотин рубли и дребни. Не носела дори някакви украшения.
— Тоест човекът, който ги е наел, не им е платил нищо? — уточни Настя.
— Там е работата, я! Убийството не му е струвало нищо. Въвлякъл е момчетата, измамил ги е, а сега, ако арестуват Саша, онзи ще излезе сух от водата. И ще бъде невъзможно да се докаже, че той ги е наел.
Каква каша обаче е в главата на този филолог! Не правоохранителна дейност трябва да изучава, а криминално право. Тоя идиот, неговият син, изобщо не е нужно да доказва, че са го наели, защото убийството, извършено по поръчка, е много по-тежко престъпление от убийството с цел грабеж. На него му е по-изгодно да се защитава по по-лекия член от кодекса и да си мълчи за поръчителя. А нещастният му баща продължава да мисли, че някакъв лош, зъл чичко е въвлякъл, измамил, оплел неговото клето момченце и ако този чичко бъде намерен и привлечен под отговорност, всички веднага ще видят колко чисто и неопетнено е неговото синче.
Тя погледна разтворената тетрадка. Адресът, на който бе живяла жертвата на двамата млади глупаци. Хубав адрес, познат. Преди около три седмици. Значи те са убили Галина Василевна Аничкова. И кой ли ги е наел, много интересно. Синът на Самарин не лъже, Аничкова обикновено не е носела в себе си големи суми, във всеки случай не ги е донасяла у дома си, а в момента на убийството тя се е прибирала вкъщи. Момчетата не са взели от нея и украшения, защото тя наистина не е носела. Паша Дюжин бе обяснил на Настя, че по време на работа кинезиологът сваля от себе си всички метални предмети: пръстени, верижки, гривни, часовник, обици. А ако работи много и постоянно, дори не слага всичко това без специална необходимост, за да не се налага непрекъснато да ги сваля и слага. Онзи ден Галина Василевна се е прибирала от клиниката по неврология, където се е лекувала нейна пациентка.
— Синът ви може ли да посочи човека, който го е наел?
— Не… Тоест да… Тоест… Той го познава по физиономия.
— А името му знае ли?
— Не.
— Значи не се познават — уточни Настя.
— Не. Този човек спрял при момчетата, когато те… те наричат това купонясване… В един подлез, с часове стърчат там с приятелчето си, не разбирам какво правят… Онзи човек спрял при тях, разменили няколко думи, предложил им да ги почерпи с бира. Те се повлекли след него като магарета подир морков.
— И какво станало после?
— Станало каквото станало. И аз си помислих, че трябва непременно да намеря този човек, та ако арестуват Саша, той да не избяга от отговорност. Да потвърди, че убийството на онази жена е било негова идея. Разбирате ли?
— Разбирам — кимна тя. — И намерихте ли го?
— Намерих го.
— Как?
— Проследих го. По-точно, ние със сина ми… Помислих си, че този човек едва ли би спрял първите срещнати момчета, защото това е много рисковано: ами ако се окажат почтени и умни и го предадат в милицията? Нали може да се случи и това?
— Разбира се.
— Значи той се е оглеждал за подходящи момчета, виждал ги е неведнъж и е забелязал, че те безделничат, мотаят се по улиците, събират се с подозрителни личности, псуват. Но щом ги е виждал много пъти, значи постоянно минава през този подлез. Или не постоянно, но често. И непременно ще мине отново. Така разсъждавах.
— Разумно — съгласи се Настя.
Вярно, нищо не разбира този филолог, но умът му сече, не може да му се отрече.
— Накарах Саша да дойде с мен там и да чакаме. Намерихме едно скрито кътче, откъдето не можеха да ни видят, ако не ни търсят специално, и зачакахме. Стояхме няколко дни, от сутрин до среднощ. И най-сетне Саша го видя. Планът ми се оказа правилен.
— Браво на вас — позволи си Настя лека усмивка. — И какво направихте? Тръгнахте след него ли?
— Да. Аз го проследих. Но не знаех дали живее в сградата, в която влезе, или е дошъл на гости. Трябваше да изчакам да излезе и да видя къде ще отиде после. Чаках цяла нощ. Стоях на отсрещната страна на улицата и чаках. На сутринта той излезе с вестник в ръка и аз разбрах, че живее там или поне редовно нощува.
— И какво направихте, Валя? Започнахте да проучвате кой е?