— И вие нищо ли няма да ме посъветвате?
Той се вкопчваше в Настя като в сламка, но по оклюмания му вид личеше, че вече е разбрал цялата безнадеждност на положението си.
— Валя, мога да ви посъветвам само едно.
— Какво? — оживи се той.
— Това, което винаги получават като съвет престъпниците в книгите и филмите. Вашият син трябва да се яви със самопризнание в милицията, преди да арестуваме поръчителя.
— И тогава няма да го затворят?
— Най-вероятно ще го затворят, но с по-малка присъда. А ако се държи както трябва, до процеса може дори да го оставят на свобода. Не ви гарантирам това, но спокойно може да се случи.
— И няма никакви други варианти? — отчаяно попита Самария.
— Никакви, Валя. Много съжалявам. Останаха ни два неизяснени въпроса.
— Какви?
— Адресът и отличителните белези на човека, който е наел вашия син и неговия приятел.
Общо взето Настя имаше представа какъв адрес ще каже той сега. Коротков беше дошъл при нея след убийството на актрисата Халипова и след като бе разговарял с Кричевец. Именно пред сградата, където живее Кричевец, филологът е видял Юрка. И отличителните белези, които той щеше да назове, със сигурност щяха да бъдат отличителните белези на каскадьора. Пак там Самарин е видял и режисьора Островски.
Така и излезе.
— За Островски по-подробно, ако обичате — помоли тя.
— Той дойде вечерта, към десет часа, заедно с младо момиче.
Именно, точно така е станало, помисли си Настя. Дотук всичко съвпада, така че Самарин не лъже и нищо не обърква.
— Към дванайсет и половина през нощта те си тръгнаха.
— Кои „те“? — напрегна се Настя.
Към дванайсет и половина си беше тръгнала Юлия. С колата на Островски.
— Островски и момичето — поясни филологът. — Те дойдоха заедно и заедно си тръгнаха. С черен лексус.
Тук обаче нещо не беше наред. Според показанията на Кричевец, Островски и Волкова излизаше, че всичко е било другояче.
— Сигурен ли сте? Точно това ли видяхте?
— Да, точно това, Настя. Имам прекрасно зрение дори по тъмно. Можете да проверите.
— Може би сте видели само момичето, но сте помислили, че щом са дошли заедно, и си тръгват заедно? Припомнете си по-добре, Валя, това е важно.
— Ама моля ви се, прекрасно видях и двамата. Островски седна зад волана, а момичето — до него. После, след около час или може би по-малко, от сградата излезе онзи човек, поръчителят, и с него имаше една жена. Качиха се в една кола и заминаха. Тогава аз ужасно се притесних.
— Защо?
— Помислих си, че щом си тръгва оттам през нощта, значи е бил на гости и отново съм го изгубил. Разбирате ли, те толкова бързо излязоха, буквално се затичаха към колата и потеглиха толкова рязко, че не успях да ги последвам. Моята кола беше малко по-встрани и се забавих… С една дума, помислих, че съм го изпуснал. Нямах друг избор и останах да чакам. Ами ако се случи още нещо, което да ми помогне? Не ми се прибираше вкъщи със съобщението, че съм провалил всичко. Със Сашка толкова дълго го бяхме следили, а излезе, че е било напразно… Разбирате ли?
— Разбирам. Той обаче се върна, нали? Казахте ми, че на сутринта е излязъл от входа с вестник в ръцете.
— Да, върна се. И тримата се върнаха.
— Охо, и тримата?
Настя вече на нищо не се учудваше. Тръгнали двамата, значи двамата, върнали се тримата — значи тримата. Всички са лъгали, освен нещастния Самарин.
— Точно така, тримата. Онзи човек, жената, която излезе с него, и Островски.
— А момичето го нямаше с тях, така ли?
— Нямаше го. Бяха тримата.
— И после какво?
— Нищо повече. На сутринта този човек излезе и аз се прибрах вкъщи.
— Как ви се стори, Островски трезвен ли беше, когато през нощта излезе с момичето? Здраво ли се държеше на краката си?
— Беше много пиян, дори аз го видях. Спомням си също, че се учудих защо в такова състояние тръгва да шофира.
Уффф, ама че ден… Всичко е ясно. Островски блъсва жената с детето и не спира да помогне. Юля изпада в истерия. Островски се обажда на Кричевец… Не, защо? Островски не би му се обадил. Той спира халата някъде и се опитва да успокои актрисата. Не успява. А времето си тече. И тогава самият Кричевец, който е видял, че Островски е заминал пиян, му се обажда да се убеди, че се с прибрал благополучно.
Но режисьорът още не се е бил прибрал. По гласа му и по истеричните крясъци на Юля Кричевец разбира, че нещо се е случило. Разпитва шефа си по бъдещ филм къде се намират и двамата с Анита тръгват да оправят ситуацията. Вероятно всичко се оказва много по-зле, отколкото са очаквали. Юля настоява да се върнат при мястото на инцидента, да извикат милиция и „Бърза помощ“ и всичко да си признаят. На нея й е лесно да бъде честна и почтена, нали няма тя да лежи в затвора, а Островски. А това не бива да се допуска. Режисьорът трябва на всяка цена да бъде спасен, инак Кричевец ще остане без работа.