Придумват Юля, успокояват я, обещават й, че ще се върнат на местопроизшествието. Тръгнат. С двете коли. Естествено отстраняват Островски от волана — той е пиян, Юля също не може да шофира — тя се съдира да плаче. Едната кола кара Кричевец, другата — Волкова. Излизат на отдалечено и достатъчно пусто място и решават въпроса с Юля кардинално. Тя вече на никого няма да каже, че жената и детето са били прегазени от великия режисьор Островски. И никой няма да издирва убиеца, който е блъснал пешеходците, защото убийца е Юлия Халипова. И по колата има явни следи, че е блъснала хора.
Ето защо Юля толкова спокойно е слязла от колата и е позволила да я убият. Тя е познавала убийците си. И тримата. И им се е доверила.
Те са се върнали у Кричевец и са изградили версията за случилото се. Така се е появила историята с телефонното обаждане, което е невъзможно да се провери, защото уж било по градския телефон. Историята за напилия се Островски, който уж отстъпил на любовницата си своя автомобил и заспал мъртвешки сън у домакина си. Историята колко се разтревожили, как търсили Юля по телефона вкъщи, как я издирвали.
Те са обмислили всичко. Грижливо, внимателно. Не са предвидили само нещастния баща, който в наивните си опити да спаси безпътния си син дебнел наблизо и наблюдавал всяко тяхно движение. Били са сигурни, че никой не ги вижда. Просто са нямали късмет.
Доценко реши да започне отдалече. Можеш спокойно да водиш обикновен разговор, като се преструваш, че просто още веднъж уточняваш подробности и не подозираш нищо лошо. Да приспиш бдителността на събеседника и после да го гръмнеш с тежката артилерия.
Островски бе трезвен и силно раздразнен от нещо. Това беше много удобно за Миша: напрегнатият човек зле контролира това, което говори, и ако има какво да крие, непременно ще допусне грешка.
— Нека започнем от самото начало, Константин Фьодорович. Защо отидохте на гости у Антон Кричевец?
— Че какво, нужен ли е повод за това? — сърдито се тросна светилото на кинематографията. — Хората си ходят на гости просто така, защото са приятели.
— По-рано вие казахте, че сте отишли, за да му дадете новия вариант на сценария — ненатрапчиво му напомни Доценко.
— Ами да, така беше. Занесох му сценария. Седмия вариант, дяволите да я вземат.
— Коя имате предвид?
— Анита. Все нещо не й харесва, заяжда се с всеки епизод.
— А какво общо има тук Анита Станиславовна? По-рано вие казахте, че Кричевец четял сценариите, защото е трябвало да режисира каскадите. Нали така беше?
— Така, така. Но Анита си имаше своите претенции, затова първо тя четеше сценариите.
— Но какви изисквания може да има тя? — напълно искрено се учуди Михаил.
— Ами нали тя се канеше да изиграе главната роля. — Островски недоумяващо изгледа детектива, който не разбираше такива елементарни неща. — Вие какво, не знаехте ли?
— Не. Никой не е споменавал това. Защо, Анита Станиславовна добра актриса ли е? Виж ти, колко таланти у една жена!
— Абе каква ти актриса! — махна с ръка режисьорът. — Смешна история. Но има природните дадености, така че в моите ръце, без съмнение, би се справила.
— Все пак това с голям риск — да снимате непрофесионална актриса — реши Миша да прояви познания по въпроса. — Обикновено от такива начинания не излиза нищо свястно. Как така не се страхувате, Константин Фьодорович?
— Че на мен какво ми дреме? Ще снимам с нейни пари, не с мои. Ако играе лошо, аз нищо не губя, защото филмът ще е сниман с майсторска ръка. Тоест — добре, и към мен като режисьор никой няма да има претенции — повтори той, вероятно опасявайки се, че милиционерът, който не разбира от изкуство, няма да оцени определението „майсторска ръка“.
— Искате да кажете, че филмът ще се снима с пари на Волкова? — не повярва на ушите си Миша.
Откъде у нея толкова пари? Впрочем той не знаеше точно колко пари са нужни, за да се снима филм. Може би не толкова много?
— Именно това искам да кажа. Нищо чудно, че Анита не ви е споменала, тя не иска информацията да изтече в пресата преждевременно. Иска това да бъде бомба. Неочаквано появяване на екрана на една докторка на физико-математическите науки, и то а главната роля! И там тя ще блесне с всичките си таланти — и с танците, и с китарата, и със саксофона, и с испанския си. А щом тя плаща, аз ще я снимам, както иска.