— И колко струва един такъв филм? — предпазливо попита Доценко.
— Засега сме планирали бюджет от един милион долара — прозвуча нескрито самодоволство в гласа на Островски.
— Един милион?
Охо, охо! И откъде има Анита Волкова един милион долара? Смята да обере банка? Впрочем тя има богат брат, с когото всички разправят, че била много близка. Сигурно й е обещал парите. Да, най-вероятно е станало именно така.
Права излезе Настя Павловна, много права. Не се е примирила Анита Станиславовна със загубата на статута си. Я какво е измислила! Уникалната, различната от всички, единствената по рода си.
Ами ако парите за филма не ги е дал брат й, тогава кой? Какъв друг помощник има Анита Волкова?
Ами тя има и сестра, която се държи крайно подозрително. Върти някакви тъмни афери с немскоговорещ чужденец и изпада в депресия, когато той изчезне и тя не може да го открие. Имаше подозрение, че Люба Кабалкина се занимава с някакви финансови далавери. Дали не за да спечели парици за филма на сестричката си? Заради Анита тя е готова на всичко, това го каза майка им, Зоя Петровна — че Любочка просто умирала от любов към сестра си.
— Трябва да се обадя по телефона — лъчезарно се усмихна Миша. — Може ли да изляза в другата стая? Буквално за минутка.
— Не ми се искаше да ви безпокоя на работното ви място — учтиво каза в слушалката Зарубин. — Бихте ли излезли от офиса? Ще ви чакам в ресторант „Сирена“, точно до вас е.
— Знам — отговори Кабалкина. — Ще изляза при вас след десетина минути.
Тя дойде не след десет минути, а след двайсет, но нали е на служба, задачи, напрежение. Зарубин и Коля Селуянов вече бяха си споделили всичко и дори бяха изяли по една салатка и изпили по чаша кафе. Кабалкина изглеждаше уморена и измъчена. Явно немецът още не беше се появил.
— Люба, запознайте се, това е мой колега, той работи в Интерпол и може да ви помогне при издирването на вашия приятел — представи Сергей Селуянов.
Коля се надигна от стола си и направи джентълменски поклон.
— Много ми е приятно. Николай.
— Люба. А вие наистина ли можете да помогнете?
— Мога да се постарая.
— Той може, може — подзе Зарубин. — Прощавайте, Люба, онзи път бях жесток и несправедлив към вас. После дълго мислих върху нашия разговор и разбрах, че не съм бил прав. Отначало трябва да изясним какво се е случило с вашия приятел, а после да преценяваме дали той ви обича или не. Нали така?
— Благодаря ви — почти прошепна Люба и отново понечи да се разплаче.
— Не плачете, Люба, недейте, по-добре ни кажете името и всички данни на вашия годеник.
— Джавад Кезоглу…
— Как?! — възкликнаха детективите почти хорово.
— Кезоглу — повтори тя. — Джавад. А защо толкова се учудихте?
— Не, не, всичко е наред — бързо се ориентира Селуянов. — Просто, кой знае защо, си бях представял, че става дума за европеец.
— Той е турчин.
— С какво се занимава?
— Той… не знам. Сега сигурно с нищо.
— Какво значи „сега“? А по-рано с какво се занимаваше?
— Леге работи в хотел, дава водни мотори под наем. А извън сезона няма работа.
— Отдавна ли се познавате?
— От миналата година. През лятото почивах в Турция с децата, в хотела, където работеше той. Запознахме се…
— Люба — намеси се Зарубин, — защо не сте казвали на никого за него? Дори майка ви нищо не знае. Защо?
— Аз… срамувах се. Ужасно се срамувах… Страхувах се, че с мен ще постъпят така, както някога с мама.
— И затова сте разговаряли с него на немски, та майка ви да не се досети?
— Да, разбира се. Всъщност гой почти не говори руски, съвсем мъничко, колкото аз го научих. А немски знае, в Турция целият хотелски персонал знае немски. Ако заговорех пред мама по телефона на руски, тя веднага щеше да се сети, че говоря с любовник, и то чужденец.
— И все пак аз не разбирам защо толкова сте се притеснявали, защо толкова сте се срамували от него — упорстваше Зарубин. — Какво лошо има в това, че човекът дава техника под наем?
Люба изхлипа, избърса сълзите си със салфетка и машинално я смачка.
— Знаете ли какво значи човек, който върши такава работа? На него му е забранено дори да влиза на територията на хотелския плаж. Стои на десет метра от шезлонгите, под тентата, а няма право да измине тези десет метра. Охраната веднага ще го изгони, а после може и да го уволнят. Той е парий, роб. И всички, които поне веднъж са почивали в Турция, прекрасно разбират това.