— И тази година… — започна да подсказва Селуянов.
— Да, отново отидох там. Бяхме толкова щастливи! Канехме се да се оженим.
— И той щеше да дойде да живее в Русия?
— Не, аз с децата щях да отида при него. Така бяхме решили.
— Любочка — внимателно подзе Зарубин, — не ми се сърдете за това, което ще ви кажа сега. Обещайте, че няма да ми се разсърдите.
— Обещавам.
— Много пари ли имате?
— Аз ли? — Тя се изненада от въпроса, защото бе очаквала друго продължение на разговора. — Много. Първо, през последните осем години аз печеля много добре. И второ, бащата на моето по-малко момченце прехвърли на моята сметка в банката голяма сума. За да може детето да расте нормално и да получи добро образование.
— Бащата на вашето момченце заможен човек ли е?
— Повече от заможен. Не е просто заможен, а много богат човек. Само не ме питайте за името му.
— Ама моля ви се, моля ви се — размаха ръце Зарубин. — Това не ни е необходимо. Кажете, знаете ли, че сестра ви смята да се снима във филм на режисьора Островски?
— Да, разбира се. А вие откъде знаете? — изведнъж се уплаши тя. — Обещала съм на Анита да не казвам на никого за това. Тя не иска никой да знае предварително.
— И никой няма да научи — обеща Сергей. — Но нали такъв проект струва много скъпо. Нима Анита Станиславовна разполага с такива средства?
— Не. Но аз обещах да й помогна.
— С колко?
— С много. Обещах да й дам триста хиляди долара. С такива средства разполагам.
— Просто да подарите такава сума? Невероятно! — не повярва Селуянов.
— Защо пък просто да я подаря? С Анита сме се разбрали тя да ми връща заема с постъпването на приходите. Филмът ще се прожектира, ще го купуват телевизионни канали. Разбира се, тя може и да не ми върне всички пари, но аз съм подготвена за това. Нали ми е сестра, а не чужд човек.
— Ето каква ми е мисълта, Любочка — изведнъж стана много сериозен Зарубин. — Триста хиляди долара е твърде значителна сума, особено за безработен човек, който дава джетове под наем. Не е ли възможно той да е научил за обещанието ви да дадете пари на сестра си и да е решил, че сега ще останете без нищо, че вече нямате средства и поради това не сте интересна за него? Това хрумвало ли ви е?
— Хрумвало ми е. — По лицето на Люба се стичаха сълзи, но тя не ги забелязваше. — И от това ме болеше още повече. Нима можех да кажа такова нещо на мама?
— Вероятно не — с въздишка се съгласи Сергей. — А на кого сте казвали, че смятате да се омъжите за Джавад?
— Само на Анита. Тя е умна и добра, не би ме осъдила. Та нали е простила на мама, значи и на мен би простила.
— Казахте ли й също, че Джавад е изчезнал?
— Не.
— Защо?
— Беше ме срам… Анита ме предупреждаваше, че той може да се окаже жиголо, че го интересуват само парите ми. А аз така се възмущавах… Дори се скарах с нея.
— Но после се одобрихте, нали? — с усмивка попита Селуянов.
— Разбира се. Анита никога не се инати, тя е много отстъпчива.
— Добре, Любочка. Ето на това листче ми напишете всички данни, телефоните, които знаете, името на хотела, в който е работил Джавад, и аз ще се постарая да измисля нещо.
— Благодаря ви.
Тя бързо написа името и фамилията на Джавад, името на хотела, на града, в който живеело семейството му, и номера на мобилния му телефон.
Десетина минути след като тя си тръгна, детективите излязоха от заведението.
— Всички ходят в Турция на почивка — замечтано каза Селуянов. — А ти, Серьога, ходил ли си там поне веднъж?
— Не… А ти?
— И аз не съм ходил. Дадат ли ми отпуск, заминавам при родителите си на вилата да бачкам, там работата никога не свършва, вечно има нещо за ремонтиране или за плевене, или за строене. А всички тези се разкарват по разни Турция.
— Кои всички? — не разбра Зарубин, който вече бе успял мислено да прелети при любимата си Гуля и мечтаеше как и те може би ще заминат за топлото море и златистия плаж, ще карат джетове. Някой ден…
— Ами тази Люба например. И твоят каскадьор, нали ти ми разказа. Дето повредял там някакво момиче. Забрави ли?
— Забравих… Коля, имаш една бутилка от мен.
— Защо?
— Затова. Аз всичко разбрах.
— Абе какво можеш да разбереш ти, дете на природата? — позасмя се Селуянов. — На твоите години не ти се полага да разбираш каквото и да било.
— Я се скрий! — тросна се Сергей. — Ние с теб мислехме, че този Джавад е научил за филма и е решил, че Люба сега е обедняла съвсем и не представлява никакъв интерес за него. А всъщност е било обратното. Анита е научила, че Люба се кани да се омъжи и да духне в Турция заедно с всичките си парици. И е взела мерки.