Виж, с брата Валерий — проблем след проблем. Да, той е готов да общува с Анита и дори да бъдат приятели, но толкоз, нищо повече. Никой не може да му влияе. Проекта за филм той веднага нарича глупост и измишльотина и моли Анита повече да не му говори за това. Нещо повече, половин година след смъртта на баща им той се оженва за някаква вятърничава глупачка наркоманка и от този момент само тя е светлинката в неговия прозорец. Всичко е за Лара, всички мисли са само за нея и парите се харчат само за нея.
Анита използва цялото си красноречие, за да убеди брат си в необходимостта Лариса да се лекува, защото разбира: ако започнат да лекуват хлапачката, безкрайното влагане на пари в нейното рекламиране ще престане. Но Валерий не иска и да чуе за това. И категорично моли Анита да не се меси в работите му.
Тогава тя решава да се разведе. Или поне да ги скара и отдалечи един от друг. За целта е измислен и разигран сюжетът „Лариса — лесбийка“ и обажданията на женски гласове, когато Лариса не си е вкъщи. Не е трудно да се избере момент, достатъчно е от разговор с Валерий да научи, че днес жена му работи в ателието — и може да се организира обаждане, нали глупачки, които искат да припечелят нещо, се намират под път и над път. Същевременно се подготвя историята как Лара е правила на Анита неприлични предложения. Анита престава да ходи у брат си, когато жена му си е вкъщи, и издебва най-благоприятния момент, за да му съобщи това, което й е нужно. И — като апотеоз на всичко — сцената с внезапно дошлия в ателието съпруг, когато Лариса спи в прегръдките на любовница. За целта е наето младо момиче, което се запознава с Лариса, самопоканва се на гости в ателието да гледа картини, сипва й в чашата приспивателно и извършва всичко необходимо, та влезлият в прогнозирания час съпруг да види това, което трябва. И той влиза. Защото го е довела Анита, която тъкмо сега си е „протрила краката“ с новите обувки. Защото именно тя е предложила да обядват заедно този ден, пак тя е избрала и ресторанта. С обяснението, че и бездруго ще бъде в района на Чистие Пруди по работа. Всичко като по ноти.
О, Анита Станиславовна прекрасно е опознала брат си и с лекота е предсказвала поведението му в едни или други ситуации. Тя е знаела много добре, че той няма да попита Лариса за нищо, и именно това е използвала безпогрешно. Но все пак не е успяла да влезе под кожата на Валерий.
Още през август тя е отишла в службата на Люба и е видяла на бюрото й няколко визитни картички на Аничкова. Непознатата дума „кинезиология“ пробужда интереса й, тя незабелязано взема една визитка и проучва нещата. Оказва се, че кинезиологията е нещо много полезно, ако умееш да я използваш. Ето го реалния шанс да накара непокорното си братле да играе според музиката, поръчана от Анита. Тя се обажда на Аничкова, представя се като служителката на холдинга „Планета“. Люба Кабалкина и си уговаря час за прием. Всъщност мисълта да се представи с чуждо име й хрумва неочаквано, когато Аничкова започва да я разпитва откъде е взела телефонния й номер. Тя не може да се позове на никого, а Люба й е казала, че психоложката ще обслужва анонимно всички служители на „Планета“, тоест, без да се разгласяват имената им във фирмата. Е, нека Галина Василевна си мисли, че работи с Кабалкина, защото самата Люба никога няма да отиде при нея — Анита е сигурна в това.
Но срещата с психоложката завършва с неочакван обрат за Анита. Галина Василевна й отказва, и то по най-неприятен начин.
— Научете ме на кинезиология — пожелава Анита, която е свикнала всички нейни прищевки да се изпълняват безпрекословно.
— Защо ви е нужно това? — напълно доброжелателно се интересува психоложката Аничкова.
— Не мога да се справя с брат си, никак не ме слуша. — На Анита дори през ум не й минава да излъже, струва й се, че желанието да влияе на брат си е повече от естествено.
— Тоест, вие искате да овладеете метода кинезиология, за да накарате брат си да прави това, което искате? — учудено пита Галина Василевна. — Съжалявам, но не е имало смисъл да идвате при мен.
— Но защо? Брат ми има проблеми, които не осъзнава, и аз искам да му помогна.
Анита усеща, че в началото е отишла твърде далече, и се опитва да смекчи впечатлението от думите си. Но това не помага.