За първи път Зоя Петровна се омъжи на деветнайсет години. По онова време беше студентка в Института по кинематография, извади късмет да попадне пред очите на кинорежисьор, който търсеше млада актриса за новия си филм. Зоя беше приказно красива, не й липсваше и талант, пробите минаха успешно и тя изигра главна роля при именития режисьор. Славата се стовари върху прелестната й главица с мощността на Ниагарския водопад и със също толкова съкрушителни последствия. Снимките й грееха по кориците на списанията и във всички вестници, минувачите по улиците я разпознаваха, преследваха я тълпи почитатели, които молеха за автографи. И тя естествено моментално си изгради твърдото убеждение, че оттук нататък й предстои бляскав живот, пълен с празници и удоволствия.
В тази схема от добре по-добре се вписа известният художник, двукратният лауреат на Сталинска награда Станислав Отович Ритер, с когото Зоя се запозна в Кремъл на приема по случай десетата годишнина от победата във Великата отечествена война. Ритер беше със седемнайсет години по-възрастен и освен това женен, но това не попречи на нищо. Той оформи развода си с първата си съпруга за рекордно кратко време, след което направи официално предложение на младата кинозвезда, която вече се бе снимала в още един филм, не по-малко ярък и успешен от предишния.
Станислав Отович водеше родословието си от същите онези германци, които бяха дошли в Русия още по времето на Петър Велики, и хората с фамилното име Ритер се бяха превърнали напълно в истински руснаци, макар че знаенето на немски език се предаваше от поколение на поколение и се смяташе за задължително в семейството. В очите на Зоя прочутият художник носеше ореол на „задграничност“ и това го правеше съществено по-привлекателен наред с такива немаловажни фактори като славата, огромния апартамент в „небостъргача“, автомобила и вилата. В „небостъргачите“ в онези времена живееше само каймакът на елита, пък и собствени автомобили се срещаха твърде рядко. На всичко отгоре Ритер беше снажен елегантен мъж, умееше красиво да ухажва и въведе своята млада любима в кръга на най-известните в страната хора — писатели, музиканти, художници, големи учени.
С една дума, Зоенка нито за секунда не се съмняваше, че за нея просто не може да има по-подходящ съпруг.
И естествено по време на Световния фестивал на младежта и студентите прочутата млада актриса Зоя Ритер вземате активно участие в много мероприятия. На един от концертите тя се запозна с една студентка от Испания, дъщеря на пламенен борец срещу франкисткия режим — Хуанита Герера. Хуанита доста прилично говореше руски и момичетата бързо се сприятелиха. Когато научи, че Зоя е бременна в четвъртия месец, Хуанита радостно заяви:
— Сега сме сестри с теб и нека се уговорим аз да стана кръстница на детето ти.
— Но нали детето ще се роди, когато ти няма да си в Москва — възрази Зоя. — И после, у нас не е разрешено кръщаването, може да ме изключат от комсомола.
— Така ли? — Испанката се позамисли, после решително тръсна глава. — Е, и какво? Нека това бъде наша тайна. Сега ще измислим имена за момиче и за момче и ти ще ми обещаеш, че ще наречеш детето точно както сме го измислили. А аз винаги ще се моля за моето кръщелниче.
Точно така го решиха. Избираха имена дълго и внимателно: и на двете им се искаше името на Зоината рожба да бъде поне малко свързано с испанската му кръстница. Ако се родеше момче, решиха да го нарекат Иван, защото сметнаха, че Иван е аналогично на Хуан, а за момиче избраха името Анита.
Роди се момиченце. Още на шестгодишна възраст, когато научи историята за произхода на името си, малката буквално се разболя по Испания. На десетгодишна възраст Анита бе прочела огромно количество книги, в които имаше дори и един абзац, посветен на историята или културата на тази страна. Тя убеди майка си да й намери учител по танци, за да се научи да танцува фламенко. Учеше китара в музикалното училище и три пъти седмично ходеше на уроци по испански език.