— Поръчах ти сок — съобщи й Валерий — от моркови и ябълки. Нали така трябваше?
— Благодаря — кратко отговори Анита.
Тя изглеждаше угрижена, дори разтревожена. Сигурно бе предложила да обядват заедно не само защото отдавна не се бе виждала с брат си. Тук имаше още нещо. Може би същото, което вълнуваше и него.
— Разстроена ли си от нещо? — загрижено попита Ритер. — Проблеми ли имаш?
Анита отмести поглед и в душата на Валерий пропълзя лошо предчувствие. Но той не започна да припира сестра си, търпеливо изчака тя сама да заговори.
— В неделя се видяхме с Любаша — най-сетне подзе тя. — Баба навърши деветдесет, събрахме се цялото семейство. Тя каза, че сте се видели предния ден и й се сторило, че ти…
Анита се запъна, търсейки подходящата дума.
— Какво аз? — спокойно попита Ритер. — Какво ти каза Люба?
— Че ти си неадекватен. Не си я слушал, отговарял си напосоки. Валерий, аз разбирам, че си в тежка ситуация, Лариса постоянно те изкарва от равновесие, нервира те. Това вече е забелязала Любаша, а утре ще го забележат твоите служители и партньори, после клиентите. Трябва да се направи нещо по този въпрос. Имаш бизнес, не може да не обръщаш внимание на впечатлението, което правиш. Разбираш ли ме?
— Не — хладно отговори брат й.
Да, той изпитваше топли чувства към Анита, беше й благодарен за душевното мъжество, с което тя дойде при него на погребението на баща му и каза, че на света остават все по-малко и по-малко близки хора и ако един баща някога сам, без да попита никого, е решил, че братът не бива да има сестра, а сестрата — брат, никой не е длъжен да изпълнява това решение. Благодарен беше на Анита, ценеше нейната мъдрост и другите й човешки качества, но Валерий Ритер никога и на никого не позволяваше да се бърка в неговите работи. Нито на майка си, нито на жена си, още по-малко пък на сестра си.
— Не — повтори той, — не разбирам какво имаш предвид и защо подхвана този разговор.
— Подхванах го, защото Лариса трябва да се лекува. Трябва да признаеш, че е болна, да я заведеш при лекари и да я лекуваш, а не да криеш нещастието си от всички, включително от домашната помощница. Ако криеш от всички, че жена ти е наркоманка, с нищо не помагаш, най-малко на нея, само замиташ проблема под килима. Днес този проблем се проявява в това, че си неадекватен със събеседниците си, а утре? Наркоманията има свойството да се задълбочава, с всеки месец ще става все по-трудно да я криете и в тази ситуация какво ще се случи с теб и с твоя бизнес?
— Това не бива да те безпокои — със спокоен тон отговори Валерий. — Ще се справя някак. Ако имаш предвид лошото ми настроение, когато се видях с Люба, наркоманията на Ларка няма никакво отношение към това.
— А какво има? — От менторски убеждаващ гласът на Анита веднага стана мек и грижовен. — Случило ли се е нещо? Е, не мълчи де, кажи какво има.
— Исках да те попитам — бавно подзе Ритер, — сторило ли ми се е, или наистина ти избягваш да се виждаш с Лариса?
— Аз ли?
Очите й засноваха насам-натам, после намериха една точка в чинията с хляба и се спряха върху нея.
— Откъде ти хрумна?
— Повтарям въпроса си: сторило ли ми се е, или наистина е така? Все още не те питам защо, искам да знам само: да или не. Да? Или не?
— Ами… общо взето…
Гласът на Анита потрепва, погледът й не се откъсва от чинията със самотната филийка бял хляб. Значи — да.
— Добре — удовлетворено кимна той. — Сега ще те попитам: защо? Какво се е случило между вас? Обидила ли те е с нещо?
— Глупости. — Анита откъсна поглед от хляба и го премести върху чашата с недопит сок. — С какво може да ме обиди тя?
— Да не би да ти е откраднала пари?
— Парк ли? — Учудването на сестра му се стори на Ритер абсолютно искрено и той за миг се успокои. Жена му не е крадла, пак добре.
— Ами да. Нали знаеш, наркоманите често го правят, крадат пари от собствените си близки, когато нямат за дозата си.