Най-сетне вратата на банята се отвори. Анита, сякаш разбирайки какво става с брат й, мина покрай него внимателно, на пръсти, бързо си обу обувките и тръгна навън. Ето на, още малко, безшумно да притвори вратата, да заключи, да извика асансьора. Отново врата, копче, движение надолу. Врата. Стълбище. Още една врата — и на улицата.
Край. Може да вдиша повече въздух и да се отпусне. Тук вече и да иска, не може да троши нищо.
Анита мълчаливо крачеше до него, тя така и не продума, докато не стигнаха до метрото, където се намираше колата й. И едва тук Валерий намери у себе си сили да заговори.
— Ти не си изненадана — горчиво констатира той.
— Не съм — тихо отговори сестра му.
— Знаела си — отново констатира, а не попита той.
Анита кимна.
— И затова си престанала да идваш, когато Ларка си е вкъщи.
— Да, затова.
— Тя те е притеснявала с предложения ли?
Този път в интонацията му прозвуча нещо като намек за въпрос.
— Валерий… Да го кажем така: правила ми е предложения, които успях да отхвърля, но след които не мога да я гледам и да разговарям с нея.
— Предложения? Няколко ли са били? — уточни Ритер, който във всичко търсеше пълна определеност и яснота.
— Да. Случи се три-четири пътя, след което реших, че не мога повече. Прости ми. Не исках да научиш, затова не ти казах. И бездруго много ти се насъбра.
Анита потегли, а Ритер с бърза крачка се върна при ресторанта, където бе оставил колата, усещайки с гърба си следващия го телохранител. Момчето е школувано, няма да продума, а да задава въпроси — и дума не може да става.
Че Ларка е наркоманка, все някак можеше да се скрие, във всеки случай досега той успяваше да го прави. Не бе търсил лекарска помощ, защото не искаше да се разчува — това би могло сериозно да навреди на представянето на жена му, особено пък в Европа, където вече не гледаха на наркоманията като на мили глезотии на бохемата. Пък и каква полза от лечение, щом самият човек не се стреми да се отърве от зависимостта си.
Но сега стана ясно, че освен това Лариса е и лесбийка. В съчетание с наркоманията това може да има убийствен ефект и почти неминуемо ще се разчуе, защото един наркоман не може да бъде предпазлив и благоразумен в избора на партньори за секс. Тогава вече няма да има никакъв смисъл той да влага сили и пари в популяризирането на Ларкиното творчество, нейният имидж ще бъде безвъзвратно разрушен и осакатен. Художниците наркомани с лопата да ги ринеш и вече никой не се чуди на въплътени върху платното халюцинации. Художественото своеобразие на Ларка, което днес с усилията на Ритер се представя като младежка свежест и необичаен поглед към заобикалящия ни свят, утре ще започне да изглежда като обикновено халюциниране, каквото на всяка изложба и във всеки салон има повече от достатъчно. Колко сили и пари хвърли той! И излиза, че всичко е било нахалост…
Трябва да обмисли всичко и да вземе някакво решение. Или да зареже славата на Ларка и да опита да я излекува, или… Добре, не бива да бърза, трябва хубавичко да помисли и всичко да претегли.
Заместник-началникът на Отдела за борба с тежките насилствени престъпления при Московското управление на вътрешните работи Юрий Викторович Коротков беше наполовина бекярин и наполовина бездомен. След като напусна жена си, той така и не бе оформил развода си, а тъй като нямаше достатъчно пари да си наеме, камо ли да си купи жилище, постоянно се местеше у различни приятели и познати. По едно време дори живя у Настя Каменская, докато Чистяков беше в продължителна командировка, после във ведомствения апартамент на приятел, който живееше при жена си, сетне, когато приятелят си смени работата и му отнеха апартамента, се премести другаде, нае от роднините на някакви познати стая в комунално жилище срещу чисто символично заплащане, но и този пристан всеки момент можеше да му бъде отнет: скоро щяха да разселват живеещите в комуналното жилище и да го превръщат в модерен тристаен апартамент.
Той би могъл най-сетне да се разведе и да се ожени за Ирка — Ирина Савенич, в която се бе влюбил още миналото лято и оттогава така и не се бе освободил от състоянието на нежен възторг. Да се ожени и да живее в нейния апартамент, като сложи край на скитанията по чужди жилища. Да, разбира се, можеше да се разведе, но да се ожени… Юра имаше чувството, че в днешното му положение всяка женитба ще бъде приета като користна стъпка с цел сдобиване с жилище. Той за нищо на света не би искал някой, а най-малкото Ира, да си помисли, че се жени не за нея, а за жилището й. А тъй като собствено жилище той не би могъл да получи никога, техните отношения нямаха брачна перспектива.