Каменская редовно водеше с него дълги разговори с цел вразумяване, втълпяваше му, че не бива да поставя чувствата си в зависимост от общественото мнение, което в повечето случаи невинаги е справедливо, че никой няма да си помисли нищо лошо за Юра и изобщо, ако обичаш една жена и имаш възможност да се ожениш за нея, трябва да го направиш и да не обръщаш внимание кой какво ще говори по този повод. Настя измисляше различни аргументи, опитваше се да изгради в разсъжденията си достъпна за характера на Юра логика, но засега безуспешно.
— Ще се оженя за нея само ако тя поиска това — упорито повтаряше той.
— Тя обаче няма да поиска, познавам я — възразяваше Настя. — Тя ще чака ти да й предложиш да се омъжи за теб.
— Аз пък ще чакам тя да поиска. Инак ще изглеждам като жиголо: безперспективен и бездомен беден милиционер се лакоми за красива актриса с жилище, кола и хонорари.
Настя се оказа безсилна да го помръдне от тези позиции. Тя дори мислеше да разговаря с Ирина, но нещо я възпираше. Нещо в това решение й изглеждаше неправилно и тя така и не го осъществи.
Тази сутрин той се събуди не от звъна на будилника, а от докосването на Иринината ръка, която ласкаво го дърпаше за косата.
— Юра, Юра, мобилният ти се скъсва да звъни. Хайде де, Юра!
Без да отваря очи, той измъкна ръката си изпод одеялото и Ира веднага постави в нея истерично звънящия телефон.
— Ало, Коротков слуша. — Постара се гласът му да не звучи съвсем сънено.
— Абе не слушаш изобщо, а още къртиш.
Серьога Зарубин, днес той е в състава на групата, която дежури из града. И защо се обажда в ранни зори? Сигурно не е за нещо хубаво. Юра отвори едното си око и погледна часовника: шест и половина. Изроди. Садисти.
— Не завиждай на началството — избоботи той, — след три часа ще предадеш дежурството и също ще легнеш да къртиш.
— А, едва ли. Ние тук правим оглед на местопроизшествие.
— Е, и?
— Нямаше да е нещо особено, но убитата госпожа коси фамилно име Халипова. Юлия Халипова. Чат ли си?
— Онази, дето „Да отидеш и да не се върнеш“?
— Същата — потвърди Зарубин.
— Сигурен ли си, че е тя? Може да е съименничка?
— Слушай, началство, тя освен документи, има и лице.
— Пфу, господи! Сега няма мърдане, ще ни го тропнат на нас.
— Нали и аз това казвам. Така че защо и ти лично не се включиш веднага, докато ние тук се мотаем? Времето е подходящо, няма никакви началници, хората спят, така че всичко, което могат да развалят, все още е възможно да се спаси.
— Казвай адреса.
Юра свали крака от дивана и посегна за химикалка и лист. Подръка нямаше нищо, освен листовка за употреба на някакви хапчета за отслабване, които Ирина постоянно вземаше във фанатичната си битка с наднорменото тегло. Коротков жално въздъхва и започна да записва на свободното поле това, което му диктуваше Зарубин.
Пъхна листа в джоба на дънките, уви се с късата хавлия с качулка — подарък от Ира за рождения му ден — и се потътри към банята. От кухнята лъхаше главозамайващо на омлет с шунка и домати и прясно сварено кафе. Защо ли Ирка е станала толкова рано? Вече е приготвила и закуската. И сигурно я е изяла. Ах, да, снощи тя каза, че сутринта има външни снимки в осем и не по-късно от седем и половина трябва да е в гримьорната.
В гримьорната, в гримьорната… Снимки значи? Казвате, че се снимате във филм? Това ни идва тъкмо на място.
— Ириша! — развика се той от банята, докато изцеждаше паста за зъби от тубичката. — Може ли за минутка?
Ама как някои жени могат да бъдат толкова красиви още от сутринта? Умът ти не го побира! През първите десет минути след събуждането Коротков не можеше без отвращение да се погледне в огледалото. Стар, сбръчкан, слепени коси стърчат във всички посоки и изглеждат така, сякаш не се е грижил за тях от цял месец, макар да ги е мил буквално вчера, той изобщо си мие главата всяка сутрин, когато взема душ. А Ирка е като цветенце — гладки розови бузи, очите блестят, къдриците падат на вълни, пълните устни се усмихват и цялата тя е такава… такава… абе няма думи, с които да я опишеш.
— Ириша, ти познаваш ли Юлия Халипова?
— Юля ли? Разбира се. Защо? Случило ли се е нещо? — разтревожено попита тя. — За нея ли ти се обадиха сега? Ограбили ли са я? Обир вкъщи?
— Само не се тревожи. — Коротков вече съжаляваше, че бе подхванал разговора толкова директно, без подготовка. Сега беше скъпа всяка минута, трябваше да научи колкото може повече за потърпевшата, а Ирка ще се разтревожи, ще се разплаче. Но… вече няма как, не може да върне думите си назад. Може пък това да помогне. — Иришенка, имам лоши новини. С Халипова май се е случило нещастие. Аз сега отивам да видя какво е положението, а ти, докато се мия и закусвам, ми разкажи всичко, което знаеш за нея, става ли?