Изморен от дългия разказ, развълнуван, нещастникът млъкна отново, устремил невиждащ поглед към струпаните върху гроба цветя.
Мълчах и аз. Всъщност какво можех да му кажа?
Той въздъхна тежко:
— Дали и моят Любо някога ще донесе цветя на гроба ми?
Рояк врабчета изпърха от клоните на отсрещния кипарис, подплашени от прилетялата гургулица, която тутакси подхвана своето изпълнено с копнеж гукане. Западът неусетно беше заруменял. Вятърът се усили. В остри лъкатушки прелитна подранил прилеп.
Инвалидът махна с ръка, отчаян и унил.
— Прощавайте. Отегчих ви, нали?… Но така си е — всеки с грижите си…
Хвана дръжката на количката и бавно се отдалечи по алеята, докато се изгуби зад първия завой.