Сетне картината се замъгли и проясни едновременно.
В неделя беше същинско циганско лято, слънцето силно, прозорецът ми отворен и от противопожарната стълба се чуваха гласове. Холи и Мег се бяха настанили там на одеяло с котарака между тях. Косите им, току-що измити, висяха мокри. И двете бяха заети. Холи си лакираше ноктите на краката. Мег плетеше пуловер. Говореше Мег.
— Мен ако питаш, все пак имаш кккъсмет. За Ръсти може да се каже поне едно. Той е американец.
— Страхотно.
— Миличка. Сега е война.
— И щом свърши — беж оттук.
— Аз не гледам така на нещата. Гггордея се с отечеството си. Мъжете в моето семейство са били все смели войници. Точно в центъра на Уайлдуд има бюст-паметник на прадядо ми Уайлдуд.
— Фред е войник — рече Холи. — Но се съмнявам някога да му издигнат бюст-паметник. Би могло. Казват, че колкото си по-глупав, толкова си по-смел. А той е доста глупав.
— Фред момчето от горния етаж ли е? Не разбрах, че е войник. Но наистина изглежда глупав.
— Мечтател. Не глупав. Просто си умира да седи и да разглежда — а който си е залепил носа в стъклото, няма как да не изглежда глупав. Както и да е, той е друг Фред. Фред е брат ми.
— Ти наричаш своята собствена ппплът и кккръв глупак?
— Като е такъв, такъв си е.
— Да, но е лошо да го казваш. Момче, което се бие за тебе, за мене и за всички ни.
— Къде се намираме? На митинг ли сме?
— Просто искам да знаеш позицията ми. Обичам шегите, но иначе съм сссериозен човек. Гордея се, че съм американка. Затова съжалявам за Хосе — остави куките за плетене. — Той е страшно красив, нали?
Холи рече „хм“ и мацна мустаците на котарака с четчицата за лак.
— Стига да можех да свикна с мисълта ддда се омъжа за бббразилец. И да стана бразилка. Това е такава пропаст. Шест хиляди мили, а и без да знам езика…
— Върви в школа Берлиц14.
— Там едва ли преподават пппортугалски. Да не би някой да го говори този език? Не, едничката ми надежда е да успея да склоня Хосе да забрави политиката и да стане американец. Как може мъж да иска да постигне нещо толкова безполезно — да стане пппрезидент на Бразилия? — тя въздъхна и пак взе плетката. — Сигурно съм влюбена до полуда. Ти ни видя заедно. Смяташ ли, че съм лудо влюбена?
— Ами… Той хапе ли?
Мег изпусна бримка.
— Дали хапе?
— Тебе. В леглото.
— Не, разбира се. Трябва ли? — сетне добави критично: — Обаче се смее.
— Много добре. Съвсем правилно. Обичам мъже с чувство за хумор. Повечето само пъхтят.
Мег се отказа от упрека си — тя прие преценката като ласкателна за самата себе си.
— Да, може.
— Окей. Не хапе. Смее се. Какво друго?
Мег улови изпуснатата бримка и отново заплете: едно налице, две наопаки.
— Казвам…
— Чух те. И не че не искам да отговоря на въпроса ти. Но хич не мога да си спомня. Аз не се зззамислям за тези неща. За разлика от теб. Те ми се изпаряват като дим. И това ми се струва нннормално.
— Може да е нормално, миличко, но мен ме интересува естественото. — Холи спря за малко да маже с лак мустаците на котарака. — Виж какво, като забравяш, остави лампата да свети.
— Моля ти се, Холи, разбери ме. Аз съм много-много-много традиционен човек.
— Стига глупости. Какво лошо има да хвърлиш дискретен поглед на човек, когото харесваш? Мъжете са красиви — много от тях. И Хосе е красив, и ако не искаш да го погледнеш, значи, че си като студена риба.
— Ггговори по-тихо.
— Невъзможно е да си влюбена в него. Толкова. Приемаш ли това за отговор на въпроса си?
— Не. Защото не съм студена риба. Аз съм с горещо сърце. Това е основното за мен.
— Окей. Сърцето ти е горещо. Но ако бях мъж, щях да си взема в леглото грейка с гореща вода. Тя повече топли.
— Хосе от нищо не се оплаква — каза Мег самодоволно, а куките й святкаха на слънцето. — И аз наистина съм влюбена в него. Ясно ли ти е, че съм му изплела десет чифта вълнени чорапи за по-малко от три месеца? А това е вторият му пуловер — тя опъна пуловера и го метна настрани. — А всъщност има ли смисъл? Пуловери в Бразилия? Би трябвало да му правя тттропически шлемове.
Холи се опъна по гръб и се прозя.
14
Berlitz — известни курсове за изучаване на езици по системата на Максимилиан Берлиц. — Б. пр.