За Бъдни вечер двете с Мег направиха празненство. Холи ме помоли да отида по-рано и да помогна за украсяването на елхата. И досега не ми е ясно как бяха успели да вкарат тази елха в апартамента. Горните клони се прекършваха в тавана, долните бяха разперени от стена до стена; общо взето, не беше много по-различна от гигантските коледни дървета на Рокфелер Плаза. Освен това и за украсата й се искаше поне Рокфелер, защото лъскавите топки и сребристите гирлянди се губеха в нея като топящ се сняг. Холи предложи да отскочи до „Улуърт“ и да открадне няколко балона; и го стори. Балоните наистина направиха дървото за чудо и приказ. Поляхме положените от нас усилия и Холи каза:
— Погледни в спалнята. Има подарък за тебе.
И аз й бях донесъл нещо: малко пакетче в джоба ми, което усетих как става още по-малко, щом видях сложен на леглото и украсен с червена панделка красивия птичи кафез.
— Но, Холи! Това е ужасно!
— Напълно съм съгласна; обаче помислих, че на теб ти харесва.
— Толкова пари си дала! Триста и петдесет долара!
Тя сви рамене:
— Няколко допълнителни разходки до дамската тоалетна. Обещай ми обаче, искам да ми обещаеш, че никога няма да сложиш в него живо същество.
Понечих да я целуна, но тя протегна ръка:
— Дай насам — и потупа издутия ми джоб.
— За съжаление не е нещо много…
И наистина не беше: медальон с образа на св. Христофор, покровителя на онези, които пътуват. Но поне беше купен от „Тифани“.
Холи не е момиче, което да пази нещата си, и сигурно досега вече е загубила този медальон, забравила го е в куфар или в някое хотелско чекмедже. Аз обаче пазя все още птичия кафез. Мъкнал съм го в Ню Орлиънс, Нантъкет, по цяла Европа, Мароко, Антилските острови. Но рядко си спомням, че ми го подари Холи, защото в един момент умишлено си наложих да го забравя. Избухна голям скандал помежду ни, бурята се развилня покрай кафеза, О Джей Бърман и моя разказ — подарих един брой на Холи, когато излезе университетското списание.
По едно време през февруари Холи отиде на зимно пътешествие с Ръсти, Мег и Хосе Ибара-Йегар. Спорът ни избухна наскоро след завръщането й. Беше станала кафява като йод, косата й толкова изсветляла, че приличаше на призрак. Била прекарала чудесно:
— Най-напред отидохме в Ки Уест и Ръсти се ядоса на някакви моряци или обратното. Както и да е, той ще трябва да носи медицински корсет до края на живота си. Скъпата Мег също се озова в болница. Първа степен слънчево изгаряне. Отвратително: цялата беше на мехури и вонеше на мазила с цитронела. Не можехме да й понасяме миризмата. Затова ние с Хосе ги оставихме в болницата и отидохме в Хавана. Той ми казваше да си запазя възторга за момента, в който ще видя Рио де Жанейро, но според моето мнение Хавана е безподобно място. Имахме невероятен разводач, повече от наполовина негър, останалото китаец и макар да не си падам нито по едните, нито по другите, съчетанието се оказа чудесно, така че му позволявах да ме гали по коленете под масата, тъй като, откровено казано, ми се виждаше забавен, обаче една вечер той ни заведе на порнографски филм и какво мислиш? На екрана видяхме самия него. Разбира се, когато се върнахме в Ки Уест, Мег беше сигурна, че през цялото време не съм правила нищо друго, освен да спя с Хосе. Същото си мислеше и Ръсти, но за него не е проблем, той просто иска да му се разправят подробностите. Изобщо атмосферата много се нажежи, та се наложи да си поговоря откровено с Мег.