— Влезте.
Появи се мадам Сапфия Спанела, последвана от двама цивилни агенти — мъж и жена с дебели жълтеникави плитки, навити на главата.
— Ето я търсената от полицията! — ревна мадам Спанела, нахлу в банята и посочи с пръст най-напред Холи, а после голото ми тяло. — Погледнете я. Курва.
Детективът се смути и от мадам Спанела, и от гледката; обаче лицето на колежката му се разплу от долнопробна наслада. Тя стовари ръка на рамото на Холи и с изненадващо детски гласец каза:
— Тръгвай, сестро. Ще те водим на едно място.
На което Холи й отвърна хладнокръвно:
— Махай от мене тая селска лапа, дърта лесбийко такава…
Което поразгневи дамата. Тя здравата удари Холи. Толкова силно, че главата й клюмна и шишенцето с балсама, изхвърчало от ръката й, се разби на пода — където аз, изскочил от ваната, за да се включа в битката, стъпих върху него и за малко не останах без палци на двата крака. Гол и кървящ, ги последвах към хола.
— Не забравяй, моля те, да храниш котката — успя да ми поръча Холи, докато детективите я бутаха надолу по стълбите.
Разбира се, бях сигурен, че е по вина на мадам Спанела: тя няколко пъти се бе оплаквала в полицията от Холи. И през ум не ми мина, че цялата история може да добие такива ужасни мащаби, докато същата вечер Джо Бел не дойде при мене, размахал вестниците. Той беше твърде разтревожен, за да се изразява членоразделно; крачеше из стаята, удряйки юмруците си един в друг, докато аз четях.
Сетне попита:
— Мислиш ли, че е така? Че е замесена в тази гадост?
— Ами да.
Той втъкна в устата си хапче против киселини и като ме гледаше гневно, го задъвка така настървено, сякаш трошеше със зъби костите ми.
— Каква подлост. А се пишеш, че си й приятел. Копеле!
— Чакай малко. Не казах да е знаела, че е замесена. Не е знаела. Но го е правила. Предавала е съобщения и какво ли не…
— Абе много си спокоен, а? — рече той. — Божичко, сега може да й лепнат десет години. И повече. — Той издърпа вестниците от ръцете ми. — Ти познаваш приятелите й. Онези там богаташи. Ела в бара да телефонираме. Нашето момиче ще има нужда от по-изкусни адвокати хитреци, отколкото мога да си позволя.
Тялото ми така трепереше и болеше, че не можех да се облека. Наложи се Джо Бел да ми помогне. Когато отидохме в заведението му, той ми връчи в телефонната кабина тройно мартини и чаша, пълна с дребни монети. Но просто не ми идваше на ум на кого да се обадя. Хосе беше във Вашингтон и аз нямах представа къде да го потърся там. Ръсти Тролър? Не и това копеле! А кои други нейни приятели познавах? Може би беше права, когато каза, че няма приятели, истински приятели.
Поръчах разговор с Крествю 5–6958 в Бевърли Хилс, Лос Анджелис, Калифорния, номера, който ми дадоха от междуградската централа на името на О Джей Бърман. Лицето, което се обади, заяви, че сега правят масаж на господин Бърман и не може да бъде обезпокояван: „Съжалявам, обадете се по-късно.“ Джо Бел се разяри — трябвало да кажа, че е въпрос на живот и смърт; настоя да се опитам да се свържа с Ръсти. Най-напред разговарях с лакея на господин Тролър — господин и госпожа Тролър, оповести той, вечеряли, та затова какво да им предадял от мое име? Джо Бел изкрещя в слушалката:
— Това е спешно, господине. На живот и смърт.
Резултатът беше, че се наложи да говоря, по-скоро да изслушам бившата Мег Уайлдуд.
— Да не сте полудели бе? — запита тя. — Съпругът ми и аз ще дадем под съд всеки, който се опита да свърже имената ни с оная отототвратителна дедедегенератка. Винаги съм знаела, че тя е наркоманка и моралът й е колкото на разгонена кучка. Мястото й е тъкмо в затвора. И съпругът ми го поддържа хиляда процента. Бездруго ще дадем под съд всеки, който…
Като затворих слушалката, се сетих за стария Док в Тюлип, Тексас; но не, Холи не би искала да се обадя на него, напротив, би ме убила.
Отново позвъних в Калифорния; линията беше заета, дълго време беше заето и когато О Джей Бърман най-после се обади, аз бях изпил толкова мартини, че се наложи той да ми каже защо му се обаждам.
— За малката ли? Вече знам. Разговарях с Иги Финкелщайн. Иги е най-добрият адвокат в Ню Йорк. Рекох му: Иги, поеми случая и ми прати сметката, само не намесвай моето име. Все пак съм длъжен да го направя заради малката. Всъщност, искрено казано, абсолютно нищо не съм й длъжен. Тя е луда. Смахната. Но истински смахната, разбираш ли? Както и да е, ще я пуснат срещу гаранция десет хиляди. Не се тревожете, Иги ще я измъкне тази вечер — нищо чудно вече да си е вкъщи.