Писмото започваше така: „Скъпо мое момиченце…“ Холи веднага ме прекъсна. Поиска да знае какво мисля за почерка. Не мислех нищо: стегнат, четлив, безжизнен почерк.
— Отговаря му от горе до долу, закопчан и констипиран — заяви тя. — Продължавай.
„Скъпо мое момиченце, обичах те, защото знаех, че не си като другите. Но представи мое отчаяние след като открил по такъв брутален и публичен стил колко много различна си от вида жена, един мъж с моята вяра и кариера би могъл да се надява да направи своя съпруга. Истина казвам, на мене много мъчно за срамните обстоятелства на твое сегашно положение и не е по сърце ми да прибавя и моя упрек към упреци, които те заобикалят. Аз трябва брани моя фамилия и мое име и съм страхливец, когато въпрос за тези институции. Забрави ме, красиво дете. Аз вече не съм тук. Отишъл у дома. Нека Бог завинаги бъде с тебе и твоето дете. Нека Бог не бъде като — Хосе.“
— Е?
— В известно отношение е напълно честен. Дори трогателен.
— Трогателен? Този сантиментален глупак!
— Та той сам казва, че е страхливец; и от негова гледна точка, ти виждаш…
Холи обаче не искаше да признае, че вижда; но лицето й въпреки козметичната маска я издаваше.
— Добре, не е какъв да е страхливец. Той е супер плъх — цял Кинг Конг — като Ръсти, Бени Шаклит. Но, дявол да го вземе — каза тя и натика юмрука си в устата като разплакано дете, — аз наистина го обичах. Този плъх.
Италианското трио си въобрази, че се разиграва криза между влюбени, и като смятаха, че аз съм причината за стенанията на Холи, трите жени зацъкаха към мен. Бях поласкан: гордеех се поне някой да си помисли, че Холи може да си пада по мен. Тя се поуспокои, когато й запалих нова цигара. Дръпна и каза:
— Бог да те поживи, скъпи. Да те поживи за това, че си такъв безпомощен ездач. Ако не ми се беше наложило да играя ролята на спасителка, щях да се препитавам в дом за самотни майки. Физическо усилие. Наистина свърши работата. Но аз накарах всички ченгета от първото до последното да умрат от страх, като им заявих, че е станало от удара на онази дърта лесбийка. Точно така, мога да ги дам под съд по всякакви параграфи, включително и неправомерен арест.
До този момент и двамата избягвахме да говорим за въпросния случай и това шеговито споменаване беше наистина смайващо и убийствено — то така ясно разкри доколко тя не разбира цялата мрачна реалност на своето положение.
— Виж какво, Холи — рекох аз и си казах вътрешно: бъди силен и зрял, бъди й закрилник. — Виж сега, Холи. Не можем да гледаме на станалото като на някаква шега. Трябва да помислим за план.
— Твърде си млад да ми се държиш надуто. Твърде малък. Пък и какво право имаш да ми се месиш?
— Никакво. Но ти си ми приятелка и се тревожа. Просто искам да знам какво възнамеряваш да правиш.
Тя си потърка носа и заби поглед в тавана.
— Днес е сряда, нали? Значи смятам да спя до събота — голямо хубаво спане. В събота сутринта ще отскоча до банката. Сетне ще намина в апартамента да си взема една-две нощници и пътната чанта „Манбоше“. Подир което отивам на летище „Айдлуайлд“. Където, както много добре знаеш, имам чудесна резервация за един чудесен самолет. И тъй като си ми такъв приятел, ще ти позволя да ми махнеш за сбогом. Ще те помоля да спреш да клатиш глава.
— Холи, Холи, не можеш да го направиш.
— Et pourquoi pas20. Не съм хукнала подир Хосе, ако това предполагаш. В моя списък той не е между живите. Само че защо да изгори този чудесен билет? Вече платен. А и още никога не съм била в Бразилия.
— С какви хапчета си се нагълтала тук? Не съзнаваш ли, че си обвинена в престъпление? Ако те хванат, че си пусната под гаранция, този път ще те окошарят. А и да не те хванат, вече няма да можеш да се върнеш у дома.
— Значи така смяташ: че това е пълен ужас. Така или иначе, домът е там, където се чувстваш у дома си. Аз все още го търся.
— Не, Холи, глупаво е. Ти си невинна. Просто трябва да издържиш.
Тя каза:
— Хип, хип, ура — и духна дим в лицето ми.
Все пак думите ми й направиха впечатление; очите й се разтвориха широко от неприятните картини, които си представи също като мен: железни килии, стоманени коридори с последователно затварящи се врати.
— О, по дяволите — възкликна тя и смачка енергично цигарата си. — Все пак има шанс да не ме пипнат. При условие ти да си държиш la bouche fermée21. Виж какво. Не ме презирай, миличък — тя сложи ръката си върху моята и я стисна в изблик на откровеност. — Нямам голям избор. Говорих с адвоката; о, не му споменах нищичко за Рио, той по-скоро ще предупреди ченгетата, отколкото да си изпусне хонорара, да не говорим пък за смешната гаранция, внесена от О Джей. Добре че беше О Джей. Но веднъж в Калифорния му помогнах да спечели сума над десет хиляди само от едно раздаване на покер; така че сме квит. Не, въпросът е, че фантетата искат само да им бутна без пари и да ме имат като свидетелка за обвинение срещу Сали — никой няма никакво намерение да ме съди, пукната улика нямат против мене. Е, може да съм най-долният човек, Мод22, обаче абсолютно никога няма да свидетелствам срещу приятел. Дори ако успеят да докажат, че е продавал наркотици на света Богородица. Аз меря хората по това как те се отнасят към мене, пък старият Сали, е, може да не е бил сто процента почтен към мене, използвал ме е малко нещо, но все пак си е железен човек на място и да пукна, ако го натопя. — Вдигна над лицето си огледалцето и поразмаза червилото с малкия си пръст. — И ако говорим честно, това не е всичко. Някои видове слава не красят репутацията на едно момиче. Ако ще съдът да ми даде кръст за храброст, тук вече няма да има никакво бъдеще за мене. Няма да ме пуснат в нито едно нощно заведение — от „Ла Рю“ до „Перона бар“ и „Грил“. Чуй какво ти казвам, там ще ми се зарадват като на погребален агент. И ако ти си изкарваш прехраната, миличък, по моя начин, ще разбереш, че ти говоря за абсолютен банкрут. А никак не ми се ще да изпадна дотам, та да обслужвам в този райски град тълпи недодялани селяндури. Докато великата мадам Тролър си врътка задника в „Тифани“. Не бих могла да го понеса. Предпочитам онази дебелана — смъртта.