Беглецът заяви:
— Закъсняваш. Донесе ли брендито?
Котаракът, освободен, скочи и се озова на рамото й, размахал опашка, сякаш дирижираше бодър марш. Холи също изглеждаше запленена от музика, бурна мелодия за bon voyage23. Като отпуши брендито, тя каза:
— Това беше предназначено за раклата с чеиза ми. Бяхме решили за всяка годишнина да пием по една глътка. Благодаря на бога, че не купих ракла. Господин Бел, сър, три чаши.
— Ще ви стигнат и две — каза й той. — Няма да пия в чест на твоята глупост.
Колкото повече го увещаваше тя (о, господин Бел, всеки ден не отлитат дами — няма ли да вдигнете наздравица?), толкова по-упорит ставаше той.
— Няма да участвам. Ако си тръгнала за ада, върви самичка. Без моя помощ.
Невярно твърдение, защото само секунда след като той го изрече, пред вратата спря лимузина с шофьор и Холи, която първа я забеляза, остави брендито си и сви вежди, вероятно очакваше от лимузината да слезе лично прокурорът. Аз очаквах същото. И като видях как се изчерви Джо Бел, си помислих: „Божичко, наистина е викнал полицията.“ А той с пламнали уши оповести:
— Нищо, нищо. Просто кадилак. Наех го да те откара до летището. — След което ни обърна гръб и взе да се занимава с вазата си.
Холи каза:
— Добрият мил господин Бел. Погледни ме, сър.
Ала той не го направи. Измъкна цветята от вазата и ги тикна към нея, но те паднаха и се разпиляха по пода.
— Сбогом — рече той и сякаш изведнъж му се доповръща, се втурна към мъжката тоалетна.
Чухме вратата да се заключва.
Шофьорът беше особа с маниер, прие разхвърляния багаж крайно учтиво и остана с каменно лице, докато лимузината се носеше сред стихващия дъжд, а Холи си съблече дрехите за езда, които досега не бе имала възможност да смени, и се напъха в черна рокличка. Не разговаряхме: всяка дума би довела само до спор; освен това Холи бе твърде заета, за да разговаря. Тя си тананикаше, пийваше от брендито, поглеждаше през стъклото, сякаш търсеше някакъв адрес — или може би се сбогуваше с подробности от пейзажа, които искаше да запомни. Но не беше нито едното, нито другото. Защото:
— Спрете тук — заповяда тя на шофьора и колата се закова до тротоара на една улица в Испански Харлем.
Опасна, бедняшки шарена, мрачна околност; афиши с кинозвезди и богородици. Вятърът разнасяше огризки от плодове и скъсани мокри вестници, защото все още духаше силно, макар че дъждът бе стихнал и в небето просветваха сини пролуки.
Холи слезе от колата; взе и котарака. Прегърна го, почеса го зад ушите и го попита:
— Как мислиш? Това място подхожда за юнак като тебе. Кофи с боклук. Колкото щеш плъхове. Достатъчно котки, които да ухажваш. Затова беж — каза тя и го пусна на земята; а когато котакът не помръдна, само вдигна към нея грубиянската си муцуна и й отправи въпросителен поглед с жълтеникавото си пиратско око, тя тропна с крак: — Казах, дим да те няма! — Той се отърка в краката й. — Казах, марш оттук! — изкрещя тя, сетне скочи обратно в колата, тресна вратата. — Карайте — нареди на шофьора. — Карайте. Карайте.
Бях стъписан.
— Ама ти! Ти си безобразна.
Отговори ми чак на следващата пресечка:
— Казах ти. С него просто се срещнахме един ден край реката; толкова. Не сме си никакви. Никога не сме си давали обещания. Никога… — и гласът й секна, лицето й потръпна и стана бледо като на болник.
Колата бе спряла на светофар. Тя отвори вратата и хукна обратно по улицата; и аз хукнах подире й.
Но котарака го нямаше на ъгъла, където го бяхме оставили. На улицата имаше само един пиян, който пикаеше, и две негърки монахини, повели върволичка сладко пеещи деца. Други деца наизскачаха от къщите, а жени се надвесваха от прозорците, за да гледат как Холи тича нагоре-надолу по улицата, провиквайки се:
— Ей, котарак! Къде си? Тук, котарак!
Тя продължаваше да вика така, докато едно пъпчиво момче се приближи, понесло за врата проскубана котка.
— Искате ли хубаво котенце, мис? Дайте един долар.
Лимузината се върна да ни вземе. Холи ме остави да я заведа до кадилака. На вратата се поколеба; погледна покрай мене, покрай момчето, което продължаваше да й предлага котката си („Половин долар. Четвърт? Четвърт долар не е много“), разтрепери се, олюля се и се хвана за мен: