— Можете да засичате температурата. Пускам хронометъра — обявява Пит.
— Правилно — съгласява се тя и се отмества. Оставя му поле за действие. Дава му да направи едно кръгче с мен, сякаш съм автомобил. Малко намалява музиката.
— Мъртвецът е белокож, четирийсет и четири годишен — обяснява Пит на микрофона за идните поколения. — Името му е Хауард Рандолф Котръл, живеещ на Лоръл Крест Лейн №1566, тук, в Дери.
Доктор Арлън, от известно разстояние:
— Мери Мийд.
След кратко мълчание Пит продължава, като че ли леко объркан:
— Доктор Арлън пояснява, че адресът всъщност се води в Мери Мийд, което се отдели от Дери през…
— Остави историческата справка, Пит.
Мили Боже, какво са ми наръгали в задника? Сигурно конски термометър. Ако беше малко по-дълъг, щеше да ми стигне до гърлото. А не са се престарали с лубриканта… пък и защо ли? В края на краищата нали съм мъртъв.
Мъртъв.
— Съжалявам, доктор Арлън. — Пит се мъчи да си спомни до къде беше стигнал и най-сетне продължава: — Тази информация е взета от документите на спешната медицинска помощ. Почерпена е от свидетелство за управление на МПС; издадено в щата Мейн. Смъртта е установена на местопроизшествието от доктор ъ-ъ Франк Дженингс.
Сега се надявам носът ми да прокърви, „Моля ти се — казвам му, — прокърви. Но не да прокапе малко кръв. Да ШУРНЕ като фонтан.“
Не шурва.
— Възможна причина за смъртта — инфаркт — продължава Питър. Нечия длан леко пробягва по гръбнака до задника ми. Моля се да извади термометъра, но не би. — Гръбнакът изглежда непокътнат, нищо необичайно, привличащо вниманието.
Привличащо вниманието? Привличащо вниманието? Тия за какъв ме взимат — да не съм светулка?
Прихваща скулите ми с длан и повдига лицето ми, и на мен не ми остава друго, освен отчаяно да забръмча — Ннннннннн — с ясното съзнание, че няма начин да ме чуе през пищящата китара на Кийт Ричардс, но се надявам поне да усети как звукът вибрира в ноздрите ми.
Не усеща. Вместо това извръща главата ми вляво и вдясно.
— Не се забелязват травми по врата, липсва rigor mortis — констатира и аз се надявам, че просто ще пусне главата ми, лицето ми ще се размаже върху масата — и тогава носът ми най-сетне ще прокърви, освен ако наистина не съм умрял — но той я отпуска леко, внимателно, при което пак затиска носа ми и задушаването отново излиза на преден план като съвсем реална възможност.
— Няма видими рани по гърба и седалищната част, единствено в горната част на дясното бедро се забелязва белег от стара рана, вероятно от шрапнел. Била е доста неприятна.
Да, беше доста неприятна, действително от шрапнел. С това войната свърши за мен. В продоволствения склад падна мина, двама бяха убити, един — аз — оцеля. Отпред е много по-неприятна, при това се намира на доста по-чувствително място, но бойното снаряжение работи… или поне работеше до днес. Сантиметър по-наляво и щеше да се наложи за интимни моменти да ме оборудват с ръчна помпа и патрон с въглероден двуокис.
Най-сетне измъкна термометъра — мили Боже, какво облекчение — и по сянката му на стената виждам как го повдига пред очите си да отчете показанията.
— Трийсет и четири и пет десети. Ха, изобщо не е толкова ниска. Кейти… доктор Арлън, този тип спокойно може да е жив.
— Не забравяй къде е бил намерен — обажда се тя от отсрещния край на стаята. Случи се в пауза между две песни и за миг съвсем ясно долових поучителните нотки в тона й: — Игрище за голф? Летен следобед? Не бих се учудила, ако има и трийсет и седем.
— Да, да — смирено се съгласява той. После додава: — Това няма ли да звучи малко странно на записа? — В превод: „Няма ли да изляза голям глупак?“
— Ще звучи като учебна ситуация, каквато и представлява.
— Добре, чудесно.
Пръстите му, скрити в гумени ръкавици, разтварят задника ми, после се отдръпват и продължават да се спускат надолу по бедрата. В този миг щях да се напрегна, стига да можех.
„Левият крак — излъчвам му сигнали. — На левия крак, Пити, на левия прасец, не виждаш ли?“
Трябва да го види, просто трябва, защото аз го чувствам — пулсира като ужилване от пчела или инжекция, направена от непохватна медицинска сестра, така че лекарството попада в мускула, наместо във вената.
— Трупът е много добър пример за това колко е пагубно да се играе голф по къси панталони — продължава, а аз улавям, че се моля да се беше родил сляп. По дяволите, може би действително се е родил сляп — във всеки случай се държи точно като слепец. — По краката личат какви ли се ухапвания от насекоми, кърлежи, драскотини…