Лицето му бе младо, с квадратна грива от гъста черна коса, а изражението бе решително.
Без да бъде промълвена нито дума, Нестор поспря за да си поеме дъх и да отметне плаща си встрани и в този момент Конан се хвърли върху по-възрастния от него мъж.
Двата меча просветнаха като светкавици под лунната светлина и ударът на остриетата разчупи гробната тишина. Нестор бе по-опитният боец, но височината и заслепяващата скорост на другия ликвидираха това предимство. Атаката на Конан бе проста и неудържима като ураган. Парирайки ударите с умение, Нестор бе отблъснат назад, стъпка след стъпка. Той внимателно наблюдаваше противника си, очаквайки атаката му да загуби бързината си макар и поради умора. Но Конан като че ли не знаеше какво е това умора.
Със замах в обратна посока Нестор разсече туниката на Конан над гърдите му, но не засегна кожата. Със светкавичен контраудар острието на Конан се отрази от нагръдника на Нестор, оставяйки дълбока бразда.
Докато Нестор отстъпваше крачка след крачка пред следващата настойчива атака, един камък поддаде под крака му. Конан бе насочил разсичащ удар към шията на гъндърееца. Ако бе попаднал както бе замислен, главата на Нестор щеше да хвръкне от раменете му, но тъй като се бе спънал, ударът попадна в украсения шлем. Мечът извънтя, заби се в желязото и Нестор падна на земята.
Дишайки дълбоко, Конан пристъпи напред с готов меч. Преследвачът му лежеше неподвижен и от разсечения шлем течеше струйка кръв. Младежката увереност в силата на ударите му казваше на Конан, че е убил противника си. Той прибра меча си в ножницата и се извърна към града на древните.
Цимериецът се приближи до портала. Той се състоеше от две големи крила, двойно по-високи от човек, сковани от греди с дебелина една стъпка и обковани с бронзови плочи. Конан с усилие натисна едно от крилата, но без резултат. Той изтегли меча си и удари с главата на ефеса. От това как вратата поддаде, Конан се досети, че дървото е изгнило. Бронзовите плочи все пак бяха твърде дебели, за да могат да се разсекат без да се повреди ръба на острието. Но имаше по-лесен начин.
На тридесет крачки от портала, стената се бе срутила така, че най-ниската й точка бе на по-малко от шест метра от земята. В същото време, купчината зидария в основата на стената стигаше до два-два и половина метра под ръба на дупката.
Конан се упъти към порутената част, отстъпи няколко крачки и се затича напред. Той изкачи полегатата страна на купа отломъци, отскочи високо и се хвана за ръба на отвора. Силно дръпване, прехвърляне и Конан бе върху ръба, без да обръща внимание на ожулванията. Той огледа града под него.
От вътрешната част на стената имаше празно пространство, където в продължение на векове растителният свят бе водил война с древния паваж. Плочите бяха натрошени и някои обърнати. Между тях си бяха пробили път трева, плевели и няколко ниски дръвчета.
Отвъд това пространство лежаха руините на един от бедняшките квартали. Тук едноетажните къщурки от кирпичени тухли се бяха превърнали в обикновени купове боклук. Зад тях, осветени от лунната светлина, Конан различаваше по-добре запазени каменни сгради — храмове, палати, къщи на благородници и на богати търговци. И както около болшинството древни руини, и тук над изоставения град се бе спуснала атмосферата на зла прокоба.
Вслушвайки се, Конан погледна наляво и надясно. Никакво движение. Единственият звук бе свиркането на щурците.
Конан също бе чувал за проклятието, което витаеше над Ларша. Макар че свръхестественото събуждаше панически, атавистичен страх във варварската му душа, той си вдъхваше кураж от мисълта, че когато едно свръхестествено същество приеме материална форма, то може да бъде ранено или убито както всеки земен човек или чудовище. И той не бе стигнал дотук за да може човек, звяр или демон да му проречи да се опита да намери съкровището.
Преданията разказваха, че приказното съкровище лежи в кралския дворец. Стискайки поставния в ножницата меч с лявата си ръка, младият крадец скочи от вътрешната страна на срутената стена. Миг по-късно, той вече вървеше по кривуличещите улици към центъра на града. Шумът, който правеше, бе като на движеща се сянка.
От всички страни го заобикаляха руини. Тук-там фасадата на някоя къща се бе срутила към улицата и Конан трябваше да заобикаля или да се катери през купища натрошени тухли и мрамор. Лунният сърп вече бе високо в небето, хвърляйки над развалините зловещата си светлина. Вдясно от цимериеца се издигаше полусрутен храм, но с запазена колонада, задържана от четири масивни мраморни колони. По края на покрива редица мраморни орнаментирани водоливници се вглеждаше надолу — фигурите им бяха статуи на чудовища от отминалите времена, полудемони и полузверове.