Един звук накара грабителите да се извърнат и широко да отворят очи. Седемте седящи покрай стените мумифицирани воини се събуждаха за живот. Главите им се вдигнаха, устите им се затвориха, въздухът изсвистя в древните им, изсъхнали дробове. Ставите им изскърцаха като ръждясали панти, когато те протегнаха ръце за да вземат своите алебарди и пики, и се изправиха на крака.
— Бягай! — извика Нестор, хвърляйки факела си в най-близкия до него гигант и изваждайки меча си от ножницата.
Факелът удари гиганта в гръдния кош, падна на пода и изгасна. Тъй като на Конан и двете ръце бяха свободни, той можеше да задържи своя факел, докато изтегляше меча си. Светлината на останалия факел немощно се отразяваше от зеленото по древните медни нагръдници, докато гигантите се приближаваха към двамата.
Конан се гмурна под размаханата алебарда и отклони и меча си насочената към него пика встрани. Намирайки се между него и вратата, Нестор бе влязъл в бой с гиганта, който се опитваше да блокира пътя им за бягство. Гъндъреецът парира мушването и нанесе яростен удар с обратно движение на ръката си, който попадна в бедрото на врага. Острието на меча му се заби, но плитко — беше като сечене на дърва. Гигантът се олюля и Нестор нанесе удар по друг. Острие на пика се плъзна по огънатата му кираса.
Гигантите се движеха бавно, иначе търсачите на съкровища шяха да са паднали още при първата атака. Подскачайки, отскачайки и въртейки се, Конан отбягваше удари, които можеха да го проснат безчувствен на мръсния под. Отново и отново мечът му се забиваше в сухата, дървена плът на нападащите го. Удари, които биха обезглавили всеки жив човек, караха тези създания от друга епоха само да се заклатят. Той нанесе удар по китката на един от атакуващите го, почти отсече ръката и накара гиганта да изпусне пиката си.
След това отбягна мушването на друга пика и вложци цялата си сила в един нисък, разсичащ удар по глезена на гиганта.
Острието потъна почти наполовина и гигантът рухна на пода.
— Навън! — изрева Конан, прескачайки падналото тяло.
Той и Нестор изхвърчаха от вратата се понесоха през зали и стаи. За момент Конан се изплаши, че са се загубили, но след това зърна светлина пред очите си. Двамата изскочиха през портала на двореца. Зад тях се чуваше тропота и дрънченето на пазачите. Над главите им небето се развиделяваше и с идването на зората звездите една по една угасваха.
— Към стената — задъхано каза Нестор. — Мисля, че ще ги надбягаме.
Когато стигнаха до отсрещния край на площада, Конан погледна назад.
— Гледай! — извика той.
Един по един гигантите излизаха от двореца. И също така един по един, с показването си на слабата утринна светлина, те се свличаха на паважа и се превръщаха в прах, оставяйки украсените си медни шлемове, кирасите си и другите си доспехи на земята.
— Е, свърши се! — каза Нестор. — Но как ще се приберем в Шадизар без да ни арестуват? Ще бъде ден дълго преди да сме стигнали.
Конан изсумтя:
— Има начин да се влезе, който ние, крадците, знаем.
Близо до североизточния край ъгъл на стената има малка горичка. Ако се поровиш из храсталаците до стената, ще откриеш отвора на канал — мисля, че през него се изпуска водата при силни дъждове. Някога се е затварял със желязна решетка, но тя вече е ръждясала. Ако не си много дебел, можеш да пропълзиш през канала. От другата страна излиза на място, на което се изхвърлят отпадъците от разрушавани къщи.
— Добре — каза Нестор. — Аз ще…
Нисък тътен прекъсна думите му. Земята се надигна, разлюля и потръпна. Нестор падна, а Конан залитна.
— Внимавай! — извика Конан.
И докато Нестор се опитваше да се изправи, Конан го хвана за ръката и го издърпа обратно в центъра на площада. В този момент стената на съседната сграда се срути към площада.
Отломъците паднаха точно на мястото, където се бяха намирали двамата малко преди това, но трясъкът от срутването не се чу в могъщия тътен на земетресението.
— Да се махаме оттук! — извика Нестор.
Ориентирайки се по луната, която сега се намираше ниско над хоризонта в небето на запад, те се затичаха кривуличейки по улиците. И от двете им страни стени и колони се накланяха, падаха и раздробяваха. Шумът бе оглушителен. Във въздуха се носеха облаци прах, принуждавайки бегълците да кашлят.
Конан рязко спря за да смени посоката си и избегне смазването от стена на срутващ се храм. Той залитна от нова серия трусове, изкатери се през някакъв куп развалини — част от тях древни, друга част съвсем нови. След това лудешки скочи за да не бъде погребан под една падаща колона; летящи отломъци от камък и тухли го шибнаха; един от тях му сряза челюстта, друг го одраска по крака и той изруга всички богове на всички земи, които някога бе посещавал.