Накрая стигна градската стена. Това повече не беше стена, защото представляваше дълъг хребет от натрошен камък.
Накуцвайки, кашляйки, задъхвайки се, Конан се изкатери по хребета и се извърна за да погледне назад. Нестор вече не бе с него. Вероятно, помисли се той, гъндърееца бе останал под някоя стена. Конан се вслуша, но не чуваше никакви викове за помош.
Тътенът на тресящата се земя и грохота на срутващата се зидария постепенно заглъхнаха. Светлината на луната осветяваше огромния облак прах, който покриваше града. След това се появи утринния бриз и бавно отнесе праха настрани.
Седейки на гребена на ивицата развалини, която маркираше предишното място на стената, Конан оглеждаше Ларша. Градът сега изглеждаше много по-различно отколкото, когато бе влязъл в него. Нито една постройка не бе останала неразрушена. Дори монолитният дворец от черен базалт, където той и Нестор бяха намерили своето съкровище, сега бе превърнат в куп натъркаляни един връз друг каменни блокове. Конан се отказа от идеите си да се върне в двореца някога в бъдеще за да прибере останалата част от съкровището. Цяла армия работници щеше да бъде необходима за да разчисти развалините, преди да може да се вземат скъпоценностите.
Целият град Ларша се бе сгромолясъл в купища развалини.
Докъдето можеше да види в утринната светлина, нищо не се помръдваше в града. Единственият звук бе от единични камъни, падащи едва сега.
Конан опипа торбата с плячката, за да се убеди, че нищо не е загубил и обърна лице на запад, към Шадизар. Зад него, изгряващото слънце заби тънък лъч в широкия му гръб.
На следната вечер Конан се подвизаваше в любимата си таверна — тази на Абулет, в Маул. Ниската, опушена стая миришеше на пот и прокиснало вино. На претъпканите маси крадци и убийци пиеха пиво и вино, хвърляха зарове, спореха, пееха, караха се и се сбиваха. Вечер без да бъде намушкан поне един посетител при кавга, се считаше за скучна.
В другия край на стаята Конан забеляза своята любовница за момента, да пие сама край малка масичка. Това бе Семирамис — здрава, чернокоса жена, няколко години по-голяма от Конан.
— Хей, Семирамис! — изрева Конан, пробивайки си път през стаята. — Имам нещо да ти покажа! Абулет! Кана от най-доброро ти кирианско! Тази вечер е моя!
Ако Конан беше малко по-възрастен, предпазливостта щеше да го спре така открито да се хвали с плячката си, камо ли да я показва. Той обаче се упъти към масата на Семирамис и обърна надолу кожената си торба, в която се намираха седемте големи зелени скъпоценни камъка.
Камъните се изсипаха от торбата, паднаха върху масата и… се разпаднаха незабавно, превръщайки се във фин, зелен прах, който заблестя под светлината на свещите.
Конан изпусна торбата, оставайки с широко отворена уста, а околните пиячи избухнаха в оглушителен смях.
— Кром и Мананан! — прошепна цимериецът накрая. — Този път, изглежда надхитрих и себе си. — След това си спомни за нефритената змия, която все още бе в торбата. — Е, добре, имам нещо, с което ще платя поне няколко пира.
Движена от любопитство, Семирамис вдигна торбата от масата. И я изпусна с писък.
— Тя е… тя е жива! — извика тя.
— Как… — започна Конан, но вик от вратата го прекъсна:
— Ето го, хора! Хванете го!
Дебел магистрат бе влязъл в таверната, следван от отряд на нощния патрул, въоръжен с алебарди. Останалите посетители запазиха мълчание, гледайки безизразно в пространството, сякаш не бяха чували нито за Конан, нито за другите престъпници, които бяха гости на Абулет.
Магистратът си пробиваше път към масата на Конан. Измъквайки меча си, Конан се изтегли към стената и опря гръб в нея. Сините му очи светеха с опасен блясък, а зъбите му се виждаха на светлината на свещите.
— Хванете ме, ако можете, кучета! — изръмжа той. — Не съм направил нищо против глупавите ви закони!
С ъгълчето на устата си той прошеона на Семирамис:
— Вземи торбата и се махай от тук! Ако ме хванат, твоя е.
— Но… страх ме е от нея! — изскимтя жената.
— Охо! — изкикоти се магистратът, приближавайки се към масата. — Значи нищо? Нищо, освен да ограбваш първенците на града до просешка тояга? Имам доказателства за да ти отсекат главата стотици пъти! На всичко отгоре си избил войниците на Нестор и си убедил заедно да ограбите развалините на Ларша! Намерихме го преди малко тази вечер пиян да се хвали с награбеното. Престъпникът ни избяга, но не и ти!