— Приготвям се, в случай че цялата работа се прецака. Ако всичко мине, както трябва, тогава ще призная, че си бил прав. Но междувременно ти предлагам да извадиш пистолета си от кобура на глезена и да го поставиш някъде, където да ти е под ръка.
За щастие възрастният мъж го послуша. И макар че не бе съвсем убеден, че ще имат каквито и да било неприятности, все пак прецени, че ще е по-разумно да премести малкия пистолет в десния джоб на якето си.
— Май беше казал, че не разбираш от пистолети — напомни му Кърнс.
— Не казах точно това. Казах, че не съм специалист.
Специалист не бе дума, която приятелите на Дани, които разбираха от оръжия, използваха току-така. Специалист беше този, който можеше да стреля на разстояние от десет метра и след това да извади пистолета си от мястото, където го е скрил, и да улучи целта. И всичко това за седем десети от секундата, че е и за по-малко. Моли Рос беше един от тези специалисти. Преди няколко години, през едно незабравимо горещо лято, което прекараха заедно в Тенеси, тя го бе научила на всичко, което той знаеше сега. През онази година бе получил повече смъртни заплахи от обикновено, а тя искаше той да се чувства в безопасност. Затова, макар да не бе специалист, той умееше да си служи с пистолет твърде бързо, но все още имаше много да работи върху точността на изстрелите си.
— Добре — каза Кърнс, изглеждаше доста по-мрачен, отколкото беше преди малко, — хайде да започваме.
Глава 41
Фалшивата бомба не беше много тежка, тежеше някъде между четирийсет — петдесет килограма, но беше много неудобна за носене. Когато се приближиха до мъжете, с които трябваше да се срещнат — и този път, както и предишната вечер, те бяха четирима, а не петима — единият от тях посочи мястото на земята, където трябваше да оставят товара си. Така и направиха.
До краката на единия от мъжете беше оставена една съвсем нова чанта с дълга дръжка, вероятно в нея се намираха двайсетте хиляди долара, които трябваше да им заплатят. Другите двама мъже носеха автомати.
Оръжията, които държаха в ръцете си, изглежда, бяха някакъв преработен вариант на AR-15, но с много къса цев, стандартен мерник, направен по поръчка заглушител и нестандартен магазин. Не можеш просто да влезеш в магазина и да си купиш такова нещо. Това не бе най-доброто оръжие за използване в битка. Ако отидеш на лов или стреляш по мишени с такова нещо, ще станеш направо за смях, но ако го включиш на автоматична стрелба и го използваш срещу хора в бой от близко разстояние, ще ти свърши не по-лоша работа от автомат с рязана цев.
Или в ситуация, подобна на тази.
Мъжът вляво държеше автомата си така, сякаш се бе родил с него в ръка. Другият, изглежда, не се чувстваше особено комфортно, дали от оръжието, което трябваше да носи, или от ролята, която изпълняваше. Беше мушнал ръце дълбоко в джобовете си, а автоматът бе нехайно прехвърлен през рамото му, сякаш някой го бе поставил там против волята му и той нямаше никакво намерение да го използва.
Когато пристигнаха, Кърнс поговори поотделно с всеки един от членовете на групата и не след дълго всички се съгласиха, че е настъпил моментът да приключат със сделката, за която бяха дошли.
— Ето парите — каза мъжът, който стоеше встрани.
Предишната вечер той се бе представил като Ранди. Кърнс се приближи към него, за да вземе чантата, а в това време Ранди направи знак на своите хора да вдигнат стоката и да я натоварят на камиона.
Задната му врата беше отворена и двамата мъже внимателно пренесоха бомбата и я поставиха на падащия борд, след това запалиха крушката в каросерията на камиона, за да огледат внимателно покупката си. Междувременно Кърнс бе взел чантата и се бе върнал обратно при Дани.
— Няма ли да ги преброите?
Въпросът бе зададен от единия от мъжете с автомати, този, който много искаше да играе ролята на роден хладнокръвен убиец.
Кърнс сви рамене:
— Ако се окаже, че нещо липсва, поне ще знаем къде да ви открием утре сутринта, нали така?
При тези думи всички се засмяха, всички, с изключение на мъжа, който бе задал въпроса.
Вниманието на Дани беше привлечено от другите предмети, които се виждаха през отворената задна врата на камиона.
В центъра, върху заварена, висока до кръста, метална поставка лежеше нещо, което приличаше на дълго, сребристо торпедо — носът му бе плосък и тъп, а задният му край бе заострен и около него имаше прикрепени големи аеродинамични перки. Имаше вид на експонат от военен музей. Приличаше на тежко артилерийско оръдие от отдавна отминалата епоха на Студената война.