Но това не беше всичко. Забутано в задния ъгъл, далече от светлината на крушката, лежеше нещо омотано в дебел черен найлон. Можеше да бъде какво ли не, но на Дани най-много му приличаше на чувал за трупове, в който определено имаше нещо.
Той погледна Кърнс и разбра, че и неговото внимание е било привлечено от същия предмет.
Силният звън, който прозвуча от мобилния телефон, закачен на колана на Ранди, наруши мълчанието. Той вдигна показалец, сякаш искаше любезно да каже: Извинявайте, но трябва да се обадя, обърна се с гръб към тях, отдалечи се малко и вдигна телефона.
В момента, помисли си Дани, се обажда ел-Амир.
Кърнс се наведе и остави чантата с парите между тях двамата, потрепери леко от студ, издиша топъл въздух върху ръцете си и после ги мушна в джобовете на якето си. Когато за секунда погледна към Дани, двамата се разбраха толкова ясно, сякаш Дани бе успял да прочете мислите му.
Прав беше. Ще изчакаме тези тук да ни дадат още един знак, че нещо не е наред, но при следващото най-малко съмнение ще им видим сметката. Няма да има „не мърдай, ФБР“, няма да има предупредителни изстрели, стреляме на месо, докато някой бъде убит — те или ние. И двамата знаем кой ще започне пръв.
Дани извади дясната си ръка от джоба, небрежно се почеса по носа, престори се, че се прозява, и след това отпусна ръката си.
Ранди, който все още продължаваше да говори по телефона, им хвърли по един поглед през рамо.
Той слушаше внимателно и почти не говореше. Изгледа първо Стюарт Кърнс, после Дани и после отново им обърна гръб. Изминаха още няколко секунди и след това, все така с гръб към тях, Ранди вдигна бавно ръката си и я постави на рамото на мъжа, който ги бе попитал за парите преди малко. Той като че ли нетърпеливо чакаше да му се даде знак, за да почне да действа.
И това беше всичко.
Когато си тренирал достатъчно, всичко изглежда като едно плавно движение, но при бързото вадене на пистолета има четири отделни движения, или поне така го бе учила Моли.
В началото действието се извършва много бавно и ти трябва да спреш между отделните движения, за да се убеди учителят ти, че ги извършваш правилно. След няколко месеца и няколко хиляди повторения всичко става толкова бързо, че ако в този момент премигнеш, няма да забележиш нищо.
Ръката на Дани бързо се плъзна назад под дрехата му и намери оръжието точно там, където го беше оставил. Той измъкна пистолета и го насочи напред, с цев, успоредна на земята, като едновременно с това стисна дръжката му с двете си ръце. Повдигна мерника до очите си и в края на това движение, когато бе напълно готов за стрелба, натисна спусъка докрай.
Изстрелът от двете оръжия прозвуча почти едновременно, макар че на Кърнс му бе много по-лесно да извади пистолета от джоба на якето си. И двамата бяха избрали една и съща мишена, мъжа, на когото Ранди бе дал съвсем явен знак да започне стрелба, мъжа, който щеше да ги обсипе с куршуми, ако му бяха дали и най-малката възможност пръв да открие огън. Докато Кърнс започна да се придвижва наляво, като едновременно с това продължаваше да стреля, мъжът с автомата залитна и падна назад, най-вероятно вече бе мъртъв, но във всеки един случай бе излязъл от строя.
Дани тръгна надясно, целеше се ниско и натискаше спусъка всеки път, когато някой от разбягалите се мъже попаднеше в обсега му. Не бе особено точен при стрелба от статично положение, но сега, когато и той, и мишените му се движеха, а някои от тях бяха започнали и да отговарят на огъня му, той стреляше често, но почти не успяваше да улучи нищо.
Поне бе успял изцяло да привлече вниманието им върху себе си. В следващия момент куршумите му свършиха и той нямаше никаква представа какво да прави. Точно тогава другият мъж с автомат най-накрая разбра какво става и започна да стреля. Няколко куршума попаднаха в пясъка точно пред краката му и Дани се хвърли на земята в една плитка канавка. В този момент чу как гумата на микробуса им експлодира и парчета от стъклата му се разпиляха зад гърба му. Видя как Стюарт Кърнс се показа иззад една от стените, която му бе послужила за прикритие. След това агентът от ФБР започна да стреля отново. Когато шумът от последния изстрел отекна от планината, трима от мъжете лежаха неподвижни на земята, а четвъртият не се виждаше никъде. Но това трая само миг.