— Казвам се Дани Бейли. Намирам се в пустинята, някъде на северозапад от Лас Вегас. С мен е специалният агент от ФБР Стюарт Кърнс. В момента сме в каросерията на камион и пътуваме нанякъде. Камионът принадлежи на терористична организация, която е възможно да притежава ядрено оръжие.
— Къде точно се намирате, господине?
— Вижте какво, знам, че хората ви вече са проверили и много по-добре от мен знаят къде се намирам в момента. Знаят от чий телефон се обаждам, знаят по кой път се движа, а след десет секунди ще знаят със сигурност кой съм, защото ще са направили сравнителен анализ на гласа ми, затова не ми губете повече времето.
За известно време по линията се чуваха различни шумове от електронни устройства.
— Добре, свършихте ли си работата? Сега чувате ли ме всички? Става въпрос за операция с кодово име „извънредна ситуация“. Разбрахте ли? Извънредна ситуация. Сега вече знаете кой съм, с кого съм, защо съм тук и къде да изпратите подкрепление и, за Бога, повярвайте, че всичко е съвсем истинско. Просто следвайте сигнала и ни намерете, разбрахте ли ме?
Дани остави телефона включен и го сложи в една малка ниша в каросерията.
Кърнс беше отишъл в предната част на камиона и бе коленичил до омотания в черен найлон предмет, който бе привлякъл вниманието и на двамата още преди началото на стрелбата.
Наистина се оказа, че е труп, лицето на мъртвеца не бе покрито. Когато Дани видя изражението на Кърнс, разбра, че е безсмислено да пита кой е убитият. Вече всичко му стана съвсем ясно.
Агент Кърнс му бе казал, че през последните години, когато бе работил по тази операция под прикритие, е имало само един-единствен човек от ФБР, с когото е поддържал връзка. Страховитият му образ, създаден в интернет, бе добре познат както на десетки хиляди радикално настроени откачалки, така и на силите на реда. Имаше само един човек, който можеше авторитетно да потвърди, че Стюарт Кърнс в действително е честен американски гражданин, който изпълнява дълга си да пази и защитава родината си. Сега този човек лежеше пред тях, мъртъв.
— Обади ли се на 911? — попита Кърнс.
— Обадих се. Сега те или ще дойдат или не.
— Какво искаш да кажеш?
Дани докосна металната поставка до себе си, на която бе поставено онова нещо, което на пръв поглед приличаше на торпедо.
— Огледай внимателно това тук и ми кажи какво мислиш.
Кърнс се изправи, потрепна от болка и се облегна на металната стена на камиона. Панталонът под коляното му беше изцапан с кръв.
— Добре ли си?
— Добре съм, само ми помогни да се изправя.
Те застанаха от двете страни на металната поставка, намираща се в центъра на каросерията и се хванаха здраво за нея, докато камионът продължи да подскача по неравния път.
— Прилича ми на стара атомна бомба „Марк 8“ от началото на петдесетте години — заяви Кърнс.
Той приближи светлината и прокара ръце по повърхността на бомбата, като се спря и огледа няколко печата и стикера, на които бяха записани датите на проверките и инициалите на инспекторите.
— През всичките тези години са я поддържали в готовност.
— Значи все още е действаща, така ли?
— На мен поне така ми се струва.
От задната част на огромния предмет излизаше тежка метална тръба. Кърнс я проследи с пръст и я посочи на Дани. Тръбата минаваше по дъното на каросерията на камиона и през стената навлизаше в кабината на шофьора.
— Изглежда, са я пригодили така, че да може да бъде задействана от шофьорското място.
— Значи твоят приятел, дето сега е на пода, им е донесъл тази бомба, а ти им донесе своята. И двамата така са ви прецакали, че нито един от вас не е знаел какво прави другият и всички едновременно сме се оказали забъркани в тази каша.
— Но защо? — думите на Кърнс не прозвучаха като въпрос, той по-скоро разсъждаваше на глас.
— Казах ти и преди. На тези, които стоят зад всичко това, им е било нужно да инсценират терористичен акт и някой будала, който да им помогне в намеренията им. И този будала си ти, Стюарт. А моите хора е трябвало да изиграят ролята на врага, затова и аз съм тук с теб.
— Като се има предвид какво досие имаш, те са могли да те задържат, когато си поискат, но са те задържали в петък, за да те направят част от плана си. А мен просто са ме държали в килера…