След като веднъж си осъзнал истината, трябва да живееш според нея, бе казала тя. Може би бе прекалено късно, а и постъпката му не бе особено значима, но той знаеше какво трябва да направи в този момент.
— Намали — каза Ноа, — слизам.
— Какво?
— Не спирай, само намали, за да сляза.
Той открехна вратата и вятърът нахлу в колата, след това тя вдигна крака си от газта и натисна спирачката. Колата намали само дотолкова, че той да има някакъв шанс да оцелее, ако в този момент се хвърли на пътното платно. Той съвсем не бе сигурен, че тя бе разбрала какви са истинските му намерения, но нямаше никакво време да й обяснява. Може би той самият не бе го осъзнал, но както й тя му беше казала по-рано, всичко това нямаше нищо общо с Ноа Гарднър.
Ноа погледна Моли за последен път. Очите й бяха пълни със сълзи, макар че погледът й бе закован в пътя пред тях.
— Сбогом — каза Ноа.
Тя му отговори, но толкова тихо, че думите й явно не бяха насочени към него. Изглежда, й се искаше, ако никога повече не се срещнеха, да знае, че е изрекла тези думи в негово присъствие. Може би защото го желаеше много силно, но Ноа почувства със сърцето си какво точно му бе казала:
И аз те обичам.
Той отвори вратата и се хвърли на шосето, започна да се търкаля, да подскача и да се удря, както му се стори, цяла вечност. Най-накрая спря и в следващите няколко секунди остана вперил поглед в колата, която набра скорост и се отправи към хоризонта.
Опита се да се изправи, но болката го възпря, затова лазешком се добра до осевата линия и застана на колене в центъра на тесния мост. Вдигна ръце, за да го виждат по-добре, и впери поглед в редицата коли с премигващи светлини, които бързо се приближаваха към него.
Може би ще успеят да спрат навреме, а може би не, помисли си Ноа. Но и в двата случая щеше да ги забави. Освен това той бе сигурен още в две неща: Моли Рос щеше да продължи борбата и независимо от това, което го очакваше в бъдеще, той не се страхуваше.
Когато първата кола спря на метри от него, той усети топлината от фаровете й върху лицето си. Другите коли също спряха, някои от шофьорите се опитваха да заобиколят получилото се задръстване, но пясъкът отстрани на пътя беше много дълбок и колелата на тези, които се опитаха да минат през него, забуксуваха.
Ноа вдигна поглед и видя, че към него се приближаваха няколко униформени мъже с извадени пистолети. Крещяха и му заповядваха нещо, което той не можеше да разбере.
След това, за част от секундата, някаква бяла светлина проблесна зад гърба му и мъжете, както и целият свят, изчезнаха. Светлината беше толкова силна, че порази всичките му сетива. Почувства я в гърба си, чуваше я и дори усети мириса й. Когато отново прогледна, Ноа видя, че полицаите стояха на пътя, където бяха и преди, някои бяха прикрили очите си, но повечето гледаха безизразно някъде зад гърба му, с ръце увиснали надолу.
Ноа се обърна и погледна през рамо в посоката, в която Моли си бе отишла, и видя, че на много мили нататък се появи облак, подобен на гъба, а огромното огнено кълбо започна бавно да се издига във вечерното небе. Ударната вълна се понесе през пустинята във всички посоки и след няколко секунди достигна до тях. Чу се изтрещяване като от гръмотевица и неочаквано премина горещ порив на летен вятър.
Глава 45
Може би го бяха обработвали през цялата нощ. А може и да бяха минали дни. Още там, на пътя, Ноа бе загубил всякаква представа за време.
Бяха започнали да го разпитват на едно място, след това бяха достигнали до убеждението, че и най-ужасното нещо, което можеха да му сторят, не беше достатъчно. Бяха го вкарали в една закрита кола и след това пътуваха със самолет нанякъде. Когато пристигнаха на новото място, разпитът започна отначало.
Вече имаха много информация. Знаеха, че от телефона в апартамента на Ноа са проведени разговори в други щати с някои от съучастниците на известен активист, който бе участвал в заговор за унищожаването на един — два американски града. Знаеха, че Ноа е помогнал на една от водещите личности в конспирацията да получи достъп до класифицирана информация. Знаеха, че й е помогнал да се измъкне от охраната на летището и да пристигне в другия край на страната, за да участва в провалилия се терористичен акт. Знаеха, че в ръцете на терористите са попаднали две ядрени бомби, че едната е била взривена, а другата е в неизвестност.