Възрастният мъж стана, приближи се до вратата, почука три пъти, след това отново седна на мястото си. След малко в стаята влязоха някакви нови хора, които Ноа не бе виждал до този момент.
— Майка ти означаваше много за мен — започна отново баща му. — В нея открих последните си надежди за човечност. Тя имаше своите слабости, но сега като си помисля, може би точно това в нея ме привлече. На първо място тя вярваше в хората и смяташе, че доброто в тях е по-силно от злото. За краткото време, което бяхме заедно, усетих, че някои от слабостите й са ме завладели и мен. Имахме дете, макар че се бях заклел никога да не създавам друго човешко същество. И тя вложи най-светлите си надежди в сина си. И докато лежеше на смъртното си легло, майка ти ми каза, че от теб, Ноа, мога да очаквам само най-прекрасни неща. Тази надежда ме крепеше. Но докато стоях отвън и наблюдавах какво се случваше в тази стая през последния час, се питах дали това не е краят на амбициите ми за теб.
— Твоите амбиции… за мен?
— Ако щеш вярвай, момчето ми, но аз няма да живея вечно. Имам още много работа да свърша, преди да умра. Все още никак не е сигурно какъв ще е крайният резултат от делото на живота ми и аз се нуждая от помощта ти, за да доведа нещата докрай. Нуждая се от твоята помощ. Мечтата ми беше един ден да застанеш до мен и двамата заедно да видим раждането на новия свят. Ти имаш големи заложби, Ноа, но тези заложби, поради някаква странна игра на гените, не са се проявили до този момент. Знам, че осъзнаваш конфликта в себе си и вероятно понякога ти е било много трудно. Ти имаш ума на баща си и сърцето на майка си. Нито едно от двете не може да надделее над другото. Но ми се струва, че през последните няколко дни начинът ти на мислене е бил подложен на зловредно влияние. Познавам това влияние, то е като болест, и се страхувам, че когато човек бъде обхванат от нея, тя е нелечима. С други думи, тя ще остане в теб до смъртта ти. И затова, преди да ми помогнеш, Ноа, преди да съм сигурен, че мога да ти се доверя, трябва да се убедя, че тази жена и приятелите й не са те заразили с болестта си.
Техниците, които бяха влезли преди малко, вече бяха започнали подготовката си. Бяха донесли със себе си тежки медни проводници и електроди и ги прикрепяха към различни части на тялото на Ноа. Намазаха двете му слепоочия със студен гел, който да улесни проводимостта.
— Тук съм, за да те спася, Ноа — продължи баща му, — по един или по друг начин, и да съхраня завета си. Един от двамата млади мъже ще си тръгне с мен от тази стая. Първият беше взет заложник от Рос и нейната терористична група, но успя да избяга и след това рискува живота си, застана на пътя и не позволи на полицаите и федералните агенти да преминат, като по тази начин ги спаси от ужасната експлозия в пустинята. Този мъж е герой, той ще продължи моето дело, ще бъде моите очи и уши до крайното реализиране на плана. Другият млад мъж също участва в подобна история, но има една съществена разлика. Той е мъртъв.