Имаме много добра причина да наречем тази книга „Прозорецът на Овертон“31 и то не само защото това е една от техниките, които Артър Гарднър използва, за да постигне целите си. Избрахме това заглавие, защото в една или друга степен използвахме тази техника върху вас. (Съществената разлика тук е, че аз честно ви заявявам какво правя и не преследвам никакви скрити цели.) Искрено са надявам, че докато сте чели тази история и сте разсъждавали върху нея, у вас са се прокраднали идеи, които никога преди не са ви идвали наум.
Спомнете си, че според концепцията за Прозореца на Овертон само няколко сценария, намиращи се в този прозорец, могат сериозно да бъдат възприети от общественото мнение. За да се придвижи Прозорецът към крайната цел, трябва да се въведат радикални идеи, които в момента са извън зоната на общоприетото. Обикновено тези крайни идеи биват отхвърлени, но едновременно с това Прозорецът бавно се придвижва по посока към тях. По този начин се въвеждат идеи, които по-рано са се смятали за немислими, и в крайна сметка те започват сериозно да се обсъждат като решения на проблемите.
Ако приложим тази концепция към нашата история, ще стане ясно, че в началото създадохме напълно реалистичен сюжет и постепенно го доведохме до крайност. Това е една от интригуващите възможности, които този тип литература дава: когато разумът ви отхвърли неверието, той става готов в много по-голяма степен да възприеме по-широк кръг от решения на проблемите и събитията, които ни заобикалят.
Например, военните пилоти много често използват симулатори, за да се подготвят за истински военни действия. Тези симулатори карат пилота да действа при такова стечение на обстоятелствата, каквото в действителност никога не би могло да се случи като: отказ на двата двигателя, като едновременно с това самолетът е улучен от противника и в същото време трябва да се приземи върху самолетоносач при ураганна буря. Това, разбира се, е екстремна ситуация, но тя помага. Много пилоти, които са участвали в действителни ужасяващи мисии на фронта, казват, че ситуацията в никакъв случай не е била толкова сложна, колкото тази, на която симулаторът ги е подложил.
Тази книга е вашият симулатор. Малко вероятно е да се изправите пред предизвикателства като тези, с които се сблъскаха Ноа и Моли. Но след като сте изживели тяхната история в измислена ситуация, ще ви бъде по-лесно да проведете задълбочен разговор за това кои са в действителност силите, които движат света.
Както ви казах в самото начало, въпреки че използвах много драматични похвати, в тази история има много истина. Но фактите могат много лесно да бъдат манипулирани и поради това решихме да включим този послеслов. Искам да прецените сами за себе си кое е факт, кое е базирано върху факти, кое е възприето за истина, вероятно въз основата на изопачени факти, и кое е пълна измислица. Не се ограничавайте само до моите източници, намерете свои. Така ще определите къде се намира вашият личен Прозорец на Овертон, докато дебатът ни в каква Америка искаме да живеем продължава.
Запомнете, че този списък е само началото. Ако някой пасаж или изречение в тази книга са привлекли вниманието ви, но не са упоменати по-долу, отделете малко време и въведете ключовите думи в любимата ви търсачка. (Опитайте например, KFC ООН Охрана от Глава 17…) Ще се изненадате от това, което ще откриете.
В Пролога Ели Чърчил споменава пред майката на Моли (сетихте ли се с кого разговаря той?), че през лятото на 2001 година Доналд Ръмсфелд съобщава пред американското правителство, че няма данни къде са отишли 2.3 трилиона долара. Това в действителност се е случило. Дата е била 10 септември 2001 година. Ден по-късно въпросът за изчезналите пари (дори ако това са трилиони долари) вече не изглежда толкова важен.
На 10 септември 2001 г. Ръмсфелд съобщава, че няма данни къде са отишли 2.3 трилиона долара: „Defense Department Cannot Account for 25 % Of Funds — $2.3 Trillion“, CBS News, January 29,2009
http://www.cbsnews.com/stories/2002/01/29/eveningnews/main325985.shtml
Вижте също: Видео от сегмента на CBS News
http://www.youtube.com/watch?v=3kpWqdPMjmo
Малка странична забележка: Ако, докато сте чели тази сцена, сте се чудили какво прави телефонна кабина посред пустинята, знайте, че това интересно място действително съществуваше до съвсем скоро. Проверете в Google „Mojave phone booth“ и ще научите повече.
В Глава 3 ви запознахме с правителствения меморандум, в който се говори за „Нарастващата заплаха от вътрешен тероризъм“. Този меморандум е създаден въз основа на действително съществуващ такъв, издаден от Информационния Център за Анализи в Мисури, който предизвика негодувание с обобщенията си за това кой може да се смята за опасен член на паравоенна организация.