http://www.Boston.com/news/nation/washington/articles/2007/06/02/whitehouserevisespostdisasterprotocol/
Президентска Директива 67: Enduring Constitutional Government and Continuity of Government Operation, October 21, 1998
http://www.fas.org/irp/offdocs/pdd/pdd–67. html
Вижте също: Francie Grace, „Shadow Government News to Congress“, CBSNews.com, March 2, 2002
http://www.cbsnews.com/stories/2002/03/01/attack/main502530.shtml
Зона, в която Конституцията не действа: Ellen Nakashima, „Citizens U. S. Border Crossings Tracked: Data from Checkpoints to Be Kept for 15 years“, Washington Post, August 20, 2008
http://www.washingtonpost.com/wp–dyn/content/article/2008/08/19/AR2008081902811.html
Вижте също: Ellen Nakashima, „Expanded Powers to Search Travelers at Border Detailed“, Washington Post, September 23, 2008
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/artcle/2008/09/22/AR2008092202843.html
Вижте също: Fact Sheet on U. S. „Constitution Free Zone“, The American Civil Liberties Union
http://www.aclu.org/technology-and-liberty/fact-sheet-us-constitution-free-zone
Зона на свободното слово: Marcella Bombardier, „Boycott Is Planned in Free–Speech Zone“, Boston Globe, July 25, 2004
http://www.boston.com/news/local/massachusetts/articles/2004/07/25/boycott_is_planned_in_free_speech_zone/
В Глава 12 събралите се в бара са провокирани от човек, за когото се казва, че е нов член на организацията. Причината за това развитие на действието са публично заявените намерения да се инфилтрират провокатори в организации като „Чаената партия“ и „Проект 9/12“, които да използват „езика на омразата“ и да предизвикат насилие. Според противниците на „Чаената партия“ тяхната мисия е да „действат от името на «Чаената партия» по такъв начин, че да ги представят във възможно най-лошата светлина.“
Трябва да направим още една важна забележка по тази сцена: в началото Ноа си мисли, че провокаторите са представители на полицията на Ню Йорк, но скоро разбира, че греши. Ако има нещо, с което на практика всички организации, борещи се за правата и свободите ни, са съгласни, то е, че хората, които отговарят за обществената сигурност, от местните полицаи до федералните агенти, са винаги на страната на добрите.
Агенти провокатори на събития, организирани от „Чаената Партия“: Valerie Bauman, „Foes of tea party movement to infiltrate rallies“, The Associated Press, April 10, 2010, http://www.washingtonpost.com/wp–dyn/content/article/2010/04/12/AR2010041203358.html
Вижте също: Brian Montopoli, „Tea Party Foes Target Movement ’Morons’“, CBSNews.com, April 13, 2010
http://www.cbsnews.com/8301–503544_162–20002377–503544.html
Следващите две статистики са свързани по доста странен начин: докато одобрението за Конгреса е отчайващо ниско, повече от 90 процента от представителите биват преизбрани. Хората винаги са искали да знаят как могат да променят посоката, в която се движи Америка. Ами, това е то! Днес отговорите на този въпрос са доста по-сложни, отколкото са били преди, но винаги най-простото решение е най-доброто: обърнете гръб на тези, които са обърнали гръб на вас, и не гласувайте за тях. Действията значат много повече от думите, а нашите действия в момента показват, че мълчаливо одобряваме лъжите и корупцията.
Одобрение за Конгреса: Gallup.com
http://www.gallup.com/poll/127343/Congress-Job-Approval-Rating-Improve-Low.aspx
Преизбрани членове на Конгреса: „Reelection Rates Over the Years“, http://www.opensecrets.org/bigpicture/reelect.php
В Глава 14 Hoa и Моли разговарят, докато пътуват в лимузината. Някои от нещата, за които говорят, са действителни факти, други са базирани върху факти.
Американски сенатор, въвлечен в етичен скандал: Eric Lichtblau and Eric Lipton, „Senator’s Aid After Affair Raises Flags Over Ethics“, The New York Times, October 2009:
http://www.nytimes.com/2009/10/02/us/politics/02ensign.html
Почитаемият Ал Шарптън (пържени пилета и гофрети) в Ейми Рут: менюто на Ейми Рут:
http://www.amyruthsharlem.com/diimermenu7waffles/wafflemenu01. html
Едуард Бернайс е един от хората, вдъхновили Артър Гарднър. Няколко източници, посочени по-долу, се отнасят до Едуард Бернайс, но ако наистина искате да разберете значимостта на връзките с обществеността (и защо според Гьобелс от трудовете на Бернайс могат да се научат много неща), тогава непременно прочетете книгата на Бернайс „Пропаганда“ и още на първата страница ще попаднете на следното твърдение: „Когато цивилизованото общество става все по-сложно и нуждата от невидимо правителство все по-явна, се появяват и усъвършенстват технически средства, чрез които да се контролира общественото мнение. Демокрацията е в ръцете на интелигентното малцинство, което знае как да контролира и направлява масите.“
Едуард Бернайс, Удроу Уилсън и Юнайтед Фрут: Larry Туе, The father of spin: Edward L. Bernays&The Birth of Public Relations (New York, NY: Crown Publishers,1998), http://books.google.com/books?id=DkOSPKpYCsQC Ако ви е интересно да научите някои примери за значимостта на връзките с обществеността в съвременния свят, насочете вниманието си към Джон Рендън. Неговата компания е лидер в „управлението на възприятията“ и според „Ролинг Стоун“ „запълва ниша, за която малко хора знаят, че съществува“.