Последни в тази поредица бяха поставени няколко новосъздадени лекарства, за които впоследствие се наложи да се измислят болести. Лекарствата не бяха много по-различни от всички останали продукти — просто трябваше да се създаде нуждата за тях. Ако достатъчно често чуваш за синдрома на неспокойните крака, нищо чудно един ден и ти да се разболееш от него. Следваше песента „Ча-чинг“ — още една добре свършена работа.
По-нататък, след рекламите на големите тютюнопроизводители, се намираше малък експонат, посветен на този истински феномен в света на пиар индустрията — лотарията. Един любопитен факт — в един от редките случаи, когато семейство Гарднър разговаряше по време на вечеря, на Ноа, тогава все още наивно хлапе, му беше хрумнал изразът, който сега стоеше поставен в рамка. Тогава за първи път баща му го беше потупал одобрително по главата. Ако не играеш, не можеш да спечелиш. Точно така, малкият. Също така не можеш и да летиш, ако не размахаш ръце.
Нито един техен продукт не изразяваше същността на работата им толкова добре, колкото лотарията. Рекламите и останалите трикове напомняха на нещастниците да си купят билет, но пиар компанията създаваше магията, която година след година караше хората да вярват в невъзможното. Всеки, който беше учил математика до пети клас, можеше да разобличи измамата — за да имаш петдесет процента шанс да спечелиш, трябва да си купиш билети на стойност сто милиона долара. Всички знаят това, но въпреки това продължават да мечтаят. Вземай им парите и в замяна на това всеки път им давай къс хартия и поредното разочарование, а след това — и тук беше ключът към най-важното — ги накарай всяка седмица да се редят на опашка и отново да правят същото. Ако можеш да мамиш обществото по този начин и въпреки това да спиш спокойно през нощта, значи те очаква дълга и блестяща кариера.
Разбира се, всеки един от триумфите на компанията беше поражение за някой друг. Но така стояха нещата във всеки един бизнес. Щом единият печели, значи другият губи, а понякога можеше да стане така, че да загуби всичко. Но така и трябваше да бъде. Човек можеше да пропилее целия си живот, разсъждавайки кое е правилно и кое не е.
Да вземем следния пример — Ноа имаше една приятелка в колежа, не особено близка, но все пак приятелка, която сама се определяше като прекалено състрадателна, ляво ориентирана активистка. След дипломирането си тя замина да работи за някаква организация, подпомагаща бедстващите в Африка. Не поддържаха редовна връзка, но последното й тъжно писмо беше наистина много показателно. Оказало се, че след всички усилия — официални обеди, концерти, набиране на средства по телефона — храната, дрехите и лекарствата били изпратени в бедстващата страна, но там веднага били отвлечени от силите на корумпираното временно правителство или от бунтовниците, или и от двете. С по-голямата част от сумата бил закупен един „Викинг V 58“ за едно нещастно, лишено от яхта дете, син на член на парламента. Останалите пари отишли за оръжие и боеприпаси. С тях, от своя страна, геноцидът продължил, били извършени няколко случая на масови убийства сред гладуващите мъже, жени и деца, за които помощите първоначално били предназначени.
Преди, когато беше по-млад, Ноа бързо си извличаше поука от подобни истории: не можеш да оправиш всичко на този свят, може би изобщо нищо не можеш да оправиш. Всичко е прекалено голямо, прекалено сложно. Затова по-добре, хлапе, не клати лодката. Бъди доволен от това, което имаш, не си вири главата и гледай да изиграеш козовете си по най-добрия начин. Това беше чудесно оправдание за младия човек, който твърде рано се беше отказал от високите си идеали и бе оставил течението да го отнесе в сигурното, макар и бурно пристанище на компанията на баща си. Този отговор му действаше успокояващо, стига да не се замисляше прекалено много върху въпросите.
А какво беше казала онази жена днес? Всички вие, които се занимавате с пиар, изкарвате хляба си с лъжи.
Точно така, скъпа моя. Е, госпожице, не се правете на света вода ненапита. Ще перифразирам остроумния отговор на един от известните клиенти на фирмата ни, който каза, че всичко зависи от смисъла, който влагаме в думата лъжа, нали така? И докато проверяваш в речника какво точно означава тази дума, разлисти страниците малко по-нататък и провери преносното значение на другата дума в обвинението ти, думата хляб. Всички трябва да го изкарваме по някакъв начин и освен ако не греша, и на двамата ни плащат с едни и същи мръсни пари. Разликата е в това, че единият от нас не се самозаблуждава.