Романът е получил заглавието си от действително съществуваща теория на „прозорец“ или кръг от политически приемливи идеи. Според Бек този прозорец може да бъде манипулиран, така че идеи, които преди са били радикални — като например контрола върху оръжията — стават все по-приемливи.
Неговото собствено мнение е: „Оръжията са наши приятели.“
В неговия роман федералната конспирация е насочена срещу отнемането на правата на индивида в името на сигурността и създаването на нов световен ред. Безименният президент почти не се споменава. Злодеят е специалист по връзки с обществеността, който презира всички политици.
Опозицията се ръководи от група, която, също като Бек, често цитира основателите на американската държава. Един от техните ръководители е привлекателната идеалистка Моли Рос, към която проявява интерес Ноа Гарднър — самомнителният и циничен син на злия собственик на пиар компания.
Когато една атомна бомба заплашва да унищожи Невада, сюжетът се завърта около това дали Ноа може да спаси света и в същото време да открие истинската любов с Моли.
Има и съвсем малка доза безобиден секс. Глен никога не се е срещал лично с бившия президент Бил Клинтън, но един от героите в романа казва: „Клинтън може да ти разказва приказка и когато стигне до момента, в който Рапунцел спуска дългата си коса от кулата, ще осъзнаеш, че си се съблякла съвсем гола.“
„По-лигаво от това не става“ признава Бек с усмивка. „Това е секс сцената в книгата.“ В книгата няма и вулгарен език. „Исках хората да възприемат историята, без да им поставям различни капани.“
Той подчертава, че романът му не предрича такава конспирация, но по света в момента се случват много различни неща, които водят към нещо, което определено не е „Шоуто на Сони и Шер“.
Той се е подготвил за критиката: „Винаги казват за публицистичните ми книги, че са художествена измислица. Сега за тази ще кажат, че отговаря на действителността.“ Сайтът на „Комеди Сентрал“ остроумно отбелязва, че с публикуването на „The Overton Window“ Бек се превръща от „успешен автор на параноични политически мнения в успешен автор на параноични политически измислици.“
Бек твърди, че романът му е художествена измислица, базирана върху факти. В послеслова, състоящ се от доста страници, са цитирани книги, статии и сайтове, това е „частта за домашно… можете да я намерите, ако ви се занимава с това.“
Този роман е вдъхновен от два други идеологически трилъра романа на Майкъл Крайтън „Състояние на страх“, в който се отправя предизвикателство към науката по въпроса за глобалното затопляне, и „Последният патриот“ на Брад Тор, в който става въпрос за тайна, която може да сложи край на заплахата от войнстващия ислямизъм.
Тор, един от четирийсетте автори на трилъри, дали радио и телевизионни интервюта пред Бек, го нарича „нашата Опра“. Либералният британски вестник „Гардиан“ внася поправка — „Той е Опра за дясно ориентираната литература.“
Бележка на автора
От години съм почитател на трилърите. Докато целта на повечето книги е да ни образоват, основната задача на трилърите е да ни забавляват. Но има книги, които могат да правят едновременно и двете — това са напълно измислени истории, основани обаче на действителни факти. Точно такава съм се опитал да бъде и настоящата книга.
Когато се потопите по-дълбоко в историята, някои от сцените и характерите сигурно ще ви се сторят познати. Това е постигнато съвсем целенасочено, тъй като действието се развива в момент от американската история, който много прилича на този, в който живеем сега. Но въпреки че много от фактите, залегнали в сюжета, са действителни, (виж послеслова за повече подробности), сценариите, които развих въз основа на тези факти, както и заключенията, до които достигнах, са напълно нереални.
Да се надяваме, че и в бъдеще ще си останат такива.
Знам, че тази книга е противоречива, обикновено всичко, което кара хората да мислят, е противоречиво. В този случай искрено се надявам, че ще бъдете принудени не само да мислите, а също така да проведете известни проучвания, да се запознаете с историческите факти и да задавате въпроси, чиито отговори могат да се окажат твърде неудобни. В крайна сметка всеки един от нас трябва да достигне до своята истина.