Ноа примигна и се облегна назад:
— Бихте ли се легитимирали?
— Разбира се — отвърна жената, отвори кожения си портфейл и го постави под светлината на настолната лампа.
Не беше истинска значка, но върху картата й имаше същия позлатен герб, като този на камиона, освен това името и титлата й — старши следовател — бяха изписани с релефни букви. В този момент Ноа се сети къде беше виждал това лого преди.
Преди няколко месеца „Дойл&Мърчант“ бяха проявили интерес към международния пиар на тази компания. Тя искаше образът й пред обществото изцяло да бъде променен поради появата на материали в медиите, в които името й се свързваше с цяла поредица от престъпления, като се започне с финансово облагодетелстване от военни действия, корупция и контрабанда и се стигне до масови убийства и изнасилвания. Тази задача не беше възложена на Ноа и екипа му, но от този момент нататък той започна да проявява интерес и следеше в интернет всичко, което се появеше за компанията.
Жената, прическата й и камионът принадлежаха на „Талион“, най-могъщата военна консултантска частна фирма, която служеше на правителството на САЩ.
— Вижте — започна Ноа, — знам кой е пристигнал в града тази вечер, знам, че в целия щат полицията е обявила повишена степен на готовност или както там го наричате. Но аз просто пътувах в таксито, а шофьорът се опита на всяка цена да ме закара навреме. Не знам какво друго бих могъл да ви кажа.
— Познавате ли се с шофьора?
— Не.
— Никога преди това ли не сте го виждали?
— Не и не знам нищо за него. В този град има над двайсет хиляди таксита. Аз просто вдигнах ръка и спрях едно от тях.
Жената записваше нещо на компютъра, погледът й беше вперен в един от мониторите.
— Откъде идвахте?
— От работа.
— И къде отивахте?
Сърцето му започваше да бие все по-учестено. Независимо от желанието му нивото на адреналина му се качваше. Преди малко се страхуваше, но сега започваше да го обхваща гняв. Не бързаше да отговори. Тя усети настъпилото мълчание и вдигна поглед към него. Едва тогава попита:
— Необходимо ли е да се обадя на адвоката си?
— Не виждам причина за това.
— Задържан ли съм?
— Ами…
— Задържан ли съм?
— Не.
— Тогава, значи, мога да си тръгна.
— Не разбирам причината за нежеланието ви да разговаряте с нас…
— Благодаря ви за всичко — заяви Ноа и стана от стола. — Лека нощ.
— На там ли се бяхте отправили тази вечер?
Тя държеше в ръка съобщението за събранието, което Ноа бе свалил от таблото за обяви и бе пъхнал в джоба си.
В този момент в съзнанието му съвсем ясно изплува един мъдър съвет, който беше чул по време на лекция по основи на правото още през първия семестър на следването си в нюйоркския университет. Първия съвет, който трябва да дадете на клиентите си, когато ви се обадят от ареста, независимо дали са виновни, или невинни, е да мълчат, никога, по никакъв повод не казвайте нищо на ченгетата. А освен това тази тук не беше ченге.
— Просто минавам от там, за да се срещна с един човек, след това ще ходим някъде другаде.
— Какво знаете за тази група, господин Гарднър?
— Абсолютно нищо. Както ви казах.
— Те са свързани с „Арийското Братство“ — започна тя и едновременно с това разлистваше някаква папка на бюрото си, — както и с паравоенното движение „Самотна звезда“, с „Националната комисия по труда“, с „Коалицията за общо право“, „Ърт Либерейшън Фронт“…
— Чакайте малко, спрете — прекъсна я Ноа. — „Националната комисия по труда“ ли? Та това е малка нискобюджетна нестопанска организация, която се занимава със сигнали за лоши условия на работа и експлоатация на детски труд. Ще позволите ли да ви дам един съвет, госпожо? Вземете и си осъвременете списъка на организациите, които представляват потенциална опасност, иначе хората ще започнат да ви се присмиват и накрая ще ви изхвърлят от това удобно местенце. А както ви казах и преди, не знам нищо за тази група, нито пък за дейността им, нито за онези, с които, според вас, са свързани. Имам среща с един човек и след това ще ходим на друго място. Вярвайте ми, не бих поддържал връзки с хора от „Арийското Братство“ — продължи той и посочи към монитора й. — Но вие вече сте направили проверка и всичко това ви е известно.
— Ние знаем кой сте, господин Гарднър.