— Предполагам, че с това искате да кажете, че знаете кой е баща ми.
— Точно така.
— Добре. А сега си тръгвам, ако няма какво друго да ми кажете.
Тя кимна и посочи найлоновия плик с вещите му на бюрото. Той взе плика, дръпна листчето със съобщението от ръката й и мълчаливо излезе.
Когато Ноа отново се озова на улицата, дъждът беше намалял и в момента слабо ръмеше. Докато се отдалечаваше от камиона, започна да вади вещите си от плика и да ги пуска обратно в джобовете си. Беше изминал половин пряка, когато чу някой да вика зад гърба му. Двама огромни мъже влачеха шофьора на таксито към черния камион.
Погледите на Ноа и на шофьора се срещнаха. Не беше трудно да се разбере какво вика, вероятно беше научил тези думи от някой разговорник и ги беше упражнявал, за да му помогнат, в случай че изпаднеше в неприятна ситуация.
Помогни ми, приятелю.
Повтаряше тези думи отново и отново, с надеждата, че може би следващия път Ноа щеше да разбере, че се намира в беда и се нуждае от някой, който да се застъпи за него, за да се измъкне от бъркотията, в която бе попаднал, и още тази вечер да се прибере при семейството си.
Но какво трябваше да направи Ноа? Не можеше да се забърква във всяка неприятна ситуация. Не беше по силите му да се застъпи за него. Не го познаваше изобщо, можеше пък и да се окаже, че този човек е лидер на голяма терористична мрежа. А освен това закъсняваше за среща с една млада дама, която имаше остра нужда от сблъсък с реалността.
Ноа се обърна и продължи да се отдалечава, виковете за помощ се чуваха все по-слабо и накрая съвсем заглъхнаха. Оказа се, че да си тръгне, не беше толкова трудно, колкото би трябвало.
Глава 7
Много свободни таксита бяха минали покрай Ноа, докато той вървеше пеша към предградието, но на него никак не му се искаше да вдигне ръка и да спре някое от тях. Навсякъде из града трафикът продължаваше да бъде ужасен и въпреки че все още ръмеше, Ноа реши да не обръща внимание на дъжда и да продължи да се движи пеша, вместо отново да се забърка в някоя неприятна ситуация. Поредицата от неправилни решения продължаваше.
Гледай право пред себе си, движи се с бърза равномерна крачка и няма да ти отнеме много време да достигнеш до всяка една точка на този остров. Най-важното е да бъдеш достатъчно съсредоточен. Когато ходят пеша, нюйоркчани не са преднамерено груби, те просто искат да стигнат там, закъдето са тръгнали. Като се има предвид, че гъстотата на населението в тази част на града е седемдесет хиляди души на квадратна миля, единственият начин да постигнеш целта си е да избегнеш сблъсъка с непознати.
Но колкото и да се стараеш, понякога това е неизбежно.
Едва когато се отдалечи достатъчно от местопроизшествието, образът на шофьора изплува в съзнанието на Ноа, но тогава реши, че вече е твърде късно да се обърне и да тръгне назад.
Беше прекалено тъмно, а и той се беше отдалечил твърде много, затова не би трябвало да си мисли за надеждата, която се появи по лицето на отчаяния мъж, когато го съзря. Въпреки това Ноа виждаше образа му съвсем ясно пред очите си.
Помогни ми, приятелю.
Ноа пое дълбоко дъх и се помъчи да се отърси от спомена. Първо на първо, човече, не съм ти никакъв приятел. Второ, не нося отговорност за теб. И трето, няма нужда от трето. Не можеш да прибереш всички под крилото си. Ако започнеш да спасяваш всеки, когото срещнеш, къде ще му излезе краят?
Преди такива многословни самооправдания му действаха много добре, но сега в него се загнезди чувството за празнота и, което бе по-лошо, за вина. И когато се помъчи да прогони тези мисли от главата си, установи, че имаше и още по-сериозни проблеми, които не му даваха мира.
Какво всъщност бе станало днес по време на събранието? И какво се случваше там сега, точно в този момент?
Бащата на Ноа беше създал цяла империя в света на пиар бизнеса. Тя бе изградена преди всичко върху репутацията му на неумолим боец, на безжалостен наемник, готов да се бори за всяка кауза, стига хората, за които работеше, да можеха да заплатят времето и усилията му. Захващаше се с всичко, в което имаше пари, а такива възможности имаше навсякъде и в добри, и в лоши времена, стига само човек да прояви известна морална гъвкавост при подбора на клиентите си.
Огледай терена, проучи играчите, определи на коя страна си, изгради си стратегия за битката и действай. Това е играта и старият Артър Гарднър винаги играеше за победа. Търговец до мозъка на костите си, той знаеше как да създаде конфликт от всяка ситуация и след това да спечели пари от продажбата на оръжие за масова заблуда на една от двете воюващи страни, а най-често и на двете.