Отдавна вече не ставаше въпрос за кока-кола срещу пепси, псевдолиберални Демократи срещу лъжеконсервативни Републиканци, профсъюзи срещу работодатели, безкористните екоактивисти срещу злите корпорации, петрол срещу въглища, богати срещу бедни, измислени схеми за обръщане на изборните резултати, манипулиране на пазарите и осигуряване на господството на супер елита както в страната, така и в чужбина — това бяха световните проблеми, реални или измислени, които той експлоатираше, като се започне от глобалното застудяване през седемдесетте години и се стигне до глобалното затопляне днес. В крайна сметка борбата на доброто срещу злото нямаше никакво значение, затова той изобщо не се занимаваше с нея. Войната, мирът и политиката винаги са били част от бизнеса му, защото там бяха големите пари.
Но парите сами по себе си не бяха основният му мотив. Наистина, те вече нищо не значеха. Артър Гарднър можеше да си позволи да харчи по трийсет милиона на седмица през следващите двайсет години и това нямаше да се отрази сериозно на офшорните му банкови сметки. През годините целите и стремежите му ставаха все по-големи и отдавна вече не бяха само в сферата на финансовите интереси. Днес единствено властта все още имаше притегателна сила за човек като него.
Докато разсъждаваше върху всичко това, Ноа се движеше по бордюра на тротоара, грешка, която никой опитен пешеходец не би допуснал в дъждовно време. Точно в този момент автобус на градския транспорт премина през една локва с размера на Лейк Плесид, вдигна след себе си огромно количество мръсна, мазна вода и обля Ноа до кръста. Докато автобусът отминаваше, той забеляза няколко хлапета, залепили лица на задното му стъкло, които сочеха към него и се смееха, очевидно много доволни, че са взели участие в непредвиденото му „къпане“.
Чудесно.
Ноа спря под един навес и се огледа. Беше достигнал до важен момент в живота си, а от главата до петите бе мокър до кости. Погледна уличната табелка, за да се ориентира докъде беше стигнал, оставаха му само още няколко преки.
Докато вървеше, отново се сети за събранието с представителите на правителството, на което беше присъствал. Може би му отдаваше прекалено голямо значение. Много пъти през годините беше чувал баща си да произнася подобни емоционални речи. Така можеше да се продаде всичко — от печеливша кампания за място в Конгреса до нов перилен препарат на известна фирма. Независимо дали ставаше въпрос за нов, революционен избор на подсладител, или за днешното, така наречено фундаментално трансформиране на Съединените американски щати, клиентите винаги обичаха да слушат подобни високопарни речи и старецът с удоволствие изнасяше представлението.
Тези аргументи му прозвучаха достатъчно убедително, за да разсеят, поне за момента, тревогите му. Освен това, как звучеше онази стара поговорка? Не задавай въпрос, ако не искаш да чуеш отговора му. Ноа със сигурност не искаше да знае отговора. Много по-лесно бе да изпълняваш заповеди и да осребряваш чекове, ако наистина не знаеш какви са последствията от тези заповеди.
Според написаното в съобщението купонът тази вечер щеше да се състои в „Старс енд Страйпс Салун“, малка, симпатична, непретенциозна кръчма, тук наблизо в Трибека. Ноа беше ходил там няколко пъти с клиенти. Посещението в това заведение не беше особено изискано забавление. Кръчмата напомняше на дълбоката провинция с кичозното си обзавеждане, с дружелюбните красиви сервитьорки, с южняшкия рок, който гърмеше от джубокса, и евтината домашна бира, която се лееше от крановете.
Докато изминаваше последната пряка, Ноа силно се надяваше, че на събирането, каквото и да беше то, ще присъстват малко хора и той ще има възможност да остане насаме с госпожица Рос и добре да си поприказва с нея. Шансовете за това бяха доста добри. В крайна сметка колко ли дясноориентирани откачалки живееха в този просветен град и колко от тях щяха да се измъкнат от укрепените си подземни бункери, за да присъстват на събирането в тази студена дъждовна петъчна вечер?
В момента, в който зави зад ъгъла, видя тягостния отговор на въпроса си. Всички.
Глава 8
От ъгъла на „Хъдсън“ и западен „Бродуей“ Ноа съзря тълпата по тротоара. Кръчмата беше пълна до краен предел и дори светлината от прозорците не проникваше, тъй като много хора стояха прави покрай тях.