— Ей сега се връщам — заяви тя и потъна в шумната тълпа.
След още няколко изпълнения, певецът приключи с програмата си и всички започнаха бурно да му ръкопляскат и удрят с ръце по бара. Когато аплодисментите отзвучаха, една келнерка се доближи и попита Ноа какво иска за пиене.
— По някаква причина — отвърна Ноа, — изведнъж страшно ми се прииска да изпия един Самюел Адамс9.
Тя си записа поръчката му, но изобщо не схвана алюзията, която Ноа се опита да направи със случващото се в кръчмата.
Моли се върна с две чаши кафе, три сухи горнища и придружавана от един огромен брадат мъж в гащеризон и бейзболна шапка. Дрехите най-вероятно бе измъкнала от багажа на някои от присъстващите, които не бяха от града. Не стана ясно откъде бе намерила едрия мъж, но ако се съдеше по външния му вид, той може би беше пристигнал направо от някоя плевня.
— Кое е това ново гадже? — попита той и посочи с глава към Ноа.
— Не ми е гадже — отвърна Моли с такъв тон, сякаш подобно нещо беше напълно изключено. — Това е Ноа Гарднър от офиса, в който работя и, Ноа, да те запозная с моя стар приятел Холис.
Една огромна ръка с големината на бейзболна ръкавица се насочи към Ноа и той на свой ред протегна своята.
— Радвам се да се запознаем, Холис — заяви Ноа и стисна сърдечно ръката му, без да го предизвиква с прекалено силно ръкостискане, както много мъже обичат да правят, когато се запознават с друг мъж.
— Удоволствието е изцяло мое — отвърна Холис.
Изглежда, че за Холис добрите обноски още от малък са му били набивани в главата. От начина, по който подаде ръка, ставаше ясно, че за него здрависването с непознат беше събитие, към което се отнасяше с уважение. За разлика от огромния му ръст, гласът му беше неочаквано тънък и писклив. Изобщо цялостният му вид напомняше на Мечо Пух, ако човек можеше да си представи Мечо Пух като двуметрова, гладко избръсната мечка гризли.
Моли бе донесла със себе си няколко горнища — избелял суитчър от университета Кент Стейт, тъмно, проядено от молци яке с качулка и скъсан джоб, и една двуцветна тениска, на която отпред беше изписано ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВЕЖЕСТВО. Ноа избра суитчъра.
— Благодаря — каза той и се огледа. — Къде мога да се преоблека?
— За Бога, ще си смениш само ризата. Ако искаш, можеш да се преоблечеш и тук — Моли се наведе напред, сложи лакти на масата, подпря брадичка на дланите си и го загледа с престорена невинност. — Съмнявам се, че криеш нещо, което двамата с Холис не сме виждали преди.
— А, значи, най-после призна, че и аз съм човешко същество.
Тя впи продължителен поглед в него и започна да го проучва внимателно, като че ли търсеше ключа от загадката. Това сигурно продължи не повече от една — две секунди, но на него му се стори, че изпитанието трае цяла вечност.
— Ще видим — отвърна тя.
Глава 9
Тъй като тенът му не беше перфектен, Ноа реши да се преоблече насаме, но когато отиде в тоалетната, видя, че и там е пълно с хора. Във въздуха определено се носеше мирис на марихуана. Вече беше забелязал няколко души с вид на екстремисти и предположи, че те са причината за това. Може би бяха дошли тук, за да присъединят своите искания към тези на мнозинството.
Ноа съблече мократа си риза и облече сухия суитчър, който беше взел назаем.
Нямаше как да смени и панталоните си, но те така или иначе бяха започнали да изсъхват. Поне така, без бялата риза и вратовръзката, щеше по-лесно да се слее с простолюдието в кръчмата.
Когато отново тръгна към масата, видя, че едрия мъж го нямаше, но на негово място беше дошъл нов човек.
Спря до една колона, иззад която можеше да наблюдава, без другите да го виждат. Нямаше намерение да ги шпионира, съвсем не. Щеше да е изключително нелюбезно, а ако някой от двамата го забележеше, щеше да стане направо неудобно. Но след като остана зад колоната повече от минута, безпокойството му да не бъде забелязан беше изместено от по-голяма тревога.
Моли и мъжът бяха седнали съвсем близо, ръцете им почти се докосваха, говореха си и си шепнеха, бяха погълнати изцяло един от друг, разбираха се с половин изречение и често се смееха. Имаше някаква особено интимна близост между тях, държаха се съвсем естествено. Такава връзка много рядко може да се наблюдава между братя и сестри, понякога между стари приятели, но най-често между влюбени.
9
Самюел Адамс (1722-1803г.) — държавник и философ, един от основателите на САЩ, на негово име е кръстена една от най-популярните марки бира — Б.пр.