— Ама нашата Моли е прекрасно момиче, нали така?
Ноа подскочи, когато чу гласа съвсем близо до ухото, си. Обърна се и вида огромния приятел на Моли, Холис, който, също като него, наблюдаваше масата.
— Аз просто…
— Прекрасна е. Освен това е и умна. Умът й сече като бръснач.
При тези думи акцентът му прозвуча съвсем ясно. Мъжът беше от областта на Апалачите и по-точно от Западна Вирджиния.
— Няма значение — продължи Ноа. — Ние съвсем скоро се запознахме, така че…
— Онзи там с нея, казва се Дани Бейли. Моли ми е казвала, че преди години са били доста гъсти с него, но никога не съм я разпитвал.
Беше съвсем безсмислено да се прави, че това не го интересува. Или Холис беше отличен познавач на човешката природа, или бе толкова очевидно, че Ноа е влюбен в момичето, че нямаше смисъл да го крие повече.
— Значи така се казва, а какъв е всъщност? — попита Ноа.
В този момент разбра, че е разкрит. Моли го беше забелязала и му правеше знак с ръка да отиде при тях.
— Честно казано и аз не знам почти нищо за него — отвърна Холис и последвалите му думи прозвучаха много странно, като се има предвид, че бяха казани от огромен мъж, който без усилие с голи ръце може да повали мъжката горила в зоологическата градина в Бронкс. — Но ме плаши.
Ноа се приближи до масата, придърпа още един стол и седна при другите двама.
— Ти трябва да си Ноа — започна Дани Бейли. — Моли почти нищо не ми каза за теб.
Ако се съди по лекото потрепване на дълбокия му глас, Бейли вероятно смяташе, че току-що е казал нещо много забавно. Държеше се като човек, който е свикнал да бъде на сцена или пред камера и външният му вид беше в съответствие с това. Изглеждаше много добре, но ако човек го загледаше отблизо, щеше да забележи дефектите, които сценичното осветление крие — около очите му имаше твърде много фини бръчки за толкова млад човек, стърчащата му коса беше боядисана и крайчетата й изсветлени, лицето му бе прекалено слабо, а очите хлътнали и сухи. Изобщо приличаше на мъж, който е надхвърлил трийсет и пет, но отчаяно иска другите да мислят, че е на двайсет и една.
— Това не ме учудва — отвърна Ноа. — Ние почти не се познаваме и много се съмнявам, че от видяното до този момент ме харесва особено.
Бейли побутна Моли с рамо.
— Какво ще кажеш за това, сладурче?
Моли изглеждаше смутена и пристигането на келнерката с напитките я спаси от неудобната ситуация.
— О, хайде, всички, я по-весело. Шегувам се, защото ви обичам. Ето така — при тези думи той вдигна малката чашка и изля кафеникавата течност в гърлото си, след това вдигна празната чаша като за наздравица. — Пия за новите приятели, а може би и за още един нов фен.
Ноа отпи от бирата си.
— Извинявай, нов фен ли каза?
— Точно така, човече — мъжът подаде ръката си през масата и Ноа я пое. — Аз съм Дани Бейли — заяви той и изчака известно време Ноа да даде някакъв признак, че го е познал. — Само не ми казвай, че не си гледал видеото.
Ноа примигна и поклати глава.
— „Сгромолясване“, човече, видеото. То ще доведе до окончателното сгромолясване на тази шибана зла империя. Трийсет и пет милиона пъти е било гледано в YouTube. Това там съм аз. Направо съм шокиран, наистина ли не си го гледал? Навсякъде по форумите в интернет се говори за мен.
— Значи филтърът на компютъра ми срещу спама е много добър — отвърна Ноа.
За известно време легендарният Дани Бейли изглеждаше така, сякаш някой го беше плеснал през лицето с ръкавица и му бе обявил дуел.
— Спокойно, момчета — намеси се Моли.
Бейли остави напрежението между тях да продължи още малко. След това се усмихна, поклати глава, вдигна чашката, която стоеше пред момичето, обърна я на един дъх и се изправи. После се наведе, целуна Моли по бузата, прошепна нещо в ухото й и погледна към Ноа.
— Желая ти късмет — каза Бейли.
— И на теб също — отвърна Ноа.
Когато Бейли си тръгна, Ноа се обърна към Моли и посочи чашката:
— Да ти поръчам ли още едно?
— Не, благодаря, не пия. Той затова го направи, а не защото искаше да се държи грубо.
— Да, разбира се.
— Дани е добро момче, просто мисля, че представите му за движението вече са остарели. Казвала съм му го право в очите. Когато дойде редът му да говори тази вечер, ще видиш какво точно имам предвид. Вярно е, че невинаги разграничава важното от маловажното и кара хората да се палят по неща, които не са правилни, а има толкова други истински каузи, за които да се борим. Но не може да му се отрече, че умее да привлича вниманието на аудиторията.