— Чуй какво е мнението ми по въпроса — започна Ноа — и вярвай ми, разбирам от тези неща. Трябва много да внимаваш с кого се свързваш. В пиар бизнеса имаме такъв израз — посланието не носи никакъв смисъл, ако не си избрал правилния посланик и трябва да знаеш, че невинаги е вярно, че няма лоша реклама.
— Ще имам предвид съвета ти — отвърна тя и го изгледа внимателно. — Радвам се, че суитчърът ти става.
— Нося стандартен М размер — поясни Ноа и остави купчината мокри дрехи на празния стол между тях. — Благодари ти още веднъж.
Тя кимна.
— Радвам се, че дойде — заяви тя след миг и се премести малко по-близо до него. — А сега ми разкажи нещо за себе си, нещо, което не знам до този момент.
— Ще ти разкажа, ако и ти ми разкажеш — Ноа веднага влезе в тона й.
Моли като че ли се замисли за момент.
— Добре — съгласи се накрая.
— Добре — повтори той и прехапа устна, като че ли дълбоко се замисли какво да бъде първото му откровение. — Имам почти свръхестествена способност да долавям кога някой крие нещо.
— Не ти вярвам.
— Така е. Докато другите деца ходеха на скаутски лагери, аз стоях пред стъкло, през което се вижда само от едната страна, ядях бонбони и наблюдавах фокус групи. Пред очите ми са минали поне един милион. Затова познавам хората — заяви той и потупа с пръст слепоочието си. — Това тук е човешки детектор на лъжата.
— Докажи го.
Ноа се огледа бързо наоколо, избра един мъж и за няколко секунди съсредоточи вниманието си върху него.
— Добре. Погледни назад през лявото си рамо по посока на знака „изход“. Мъжът по потник, с пиратска обица, широко палто, рус, подстриган на опашка. Обърни се дискретно.
Ноа изчака, докато тя се обърна да погледне, и след това продължи:
— Този не е от вашите хора. Ако не е дошъл сред вас да ви шпионира, значи нищо не разбирам.
Моли се обърна още веднъж. Когато отново насочи вниманието си към Ноа, изобщо не изглеждаше впечатлена, беше разтревожена и ядосана.
— Успокой се. Ти да не би да си въобразяваше, че противниковият лагер няма да изпрати на събирането някой да ви наблюдава?
— Не е редно.
— Хайде, не му обръщай внимание — продължи той. — Е, аз започнах, сега е твой ред да ми кажеш нещо за себе си.
Моли кимна, пое дълбоко въздух, покачи се на стола, на който седеше, и се провикна, така че всички в кръчмата да я чуят:
— Хей, ти там! — тя посочи с пръст мъжа, който както повечето хора се беше извърнал с лице към нея. — Харесва ли ти шоуто? Чуйте всички! Сред нас има предател!
От злобното изражение по лицето на мъжа стана ясно, че публичното разобличаване не беше сред най-любимите му неща, които можеха да му се случат в петък вечер. Хората около него започнаха да го освиркват, той хвърли още един зъл поглед през рамо, стана и се отправи към вратата.
Моли седна на стола си и въздъхна дълбоко.
— Нещо за мен ли?… Чакай да си помисля — наведе се близо до Ноа, като че ли искаше да сподели някаква съкровена тайна. — Понякога ставам малко импулсивна — прошепна тя.
Глава 10
Музиката от джубокса внезапно спря и на сцената излезе една жена. Беше около петдесет и петгодишна, имаше приятното излъчване на човек, на когото можеш да се довериш. Личеше си, че на младини е била много привлекателна, а и днес още беше красива, макар че вече бе зряла и улегнала жена. Изчака, докато шумът напълно утихна, и се приближи до микрофона:
— Като ви гледам всички, събрани тук, си спомням какво Джеймс Мадисън10 е казал за страната ни: „Щастливият съюз между отделните щати е чудо; Конституцията им е нещо невиждано; Примерът им е надежда за свобода по целия свят“.
Последваха бурни продължителни ръкопляскания. Тя направи жест към залата да замълчи и продължи:
— Приятели, в продължение на много години Съединените щати са били пример за подражание и аз ви обещавам, че те отново ще станат такъв. Но днес над нас е надвиснала заплаха за бъдещето ни, каквато не ни е грозила от дните на Революцията. Има стотици конспиративни теории, които се опитват да обяснят какво се случва със страната ни през последния век. Тази вечер виждам между нас представители на много от тези теории. Те изразиха мненията си в речи, в разговори, както и чрез лозунгите, закачени по стените. Всички ние се опитваме да си обясним едни и същи ужасяващи факти. Аз обаче се страхувам, че понякога обръщаме внимание само на симптомите, а не на болестта. Казано с прости думи, тази болест се нарича корупция. Корупцията е вирус, който винаги се носи около властта и се разпространява сред тези, чиято имунна система е отслабена от алчност и болни амбиции. Така е било откакто свят светува, затова системата ни на управление е изградена върху разделението на трите власти, като всяка е ограничена в своето поле на действие и се ръководи от принципите на здравия разум. Още от създаването на държавата ни в Конституцията е залегнала тази нова форма на управление, за да ни предпазва от болестта, която е погубвала свободата от зората на цивилизацията, от неизбежния възход на тиранията, породена от алчността и лакомията на управляващата класа. Врагът, пред който сме изправени сега, е същият враг, който винаги се е стремял да пороби свободните хора. Тази заплаха не е нова за нас. Човешката история представлява хроника на борбата на масите срещу потисничеството на малцинството. Това малцинство е винаги сред нас, то съществува във всяко поколение, изчаква удобен момент, за да излезе на преден план и да окупира властта. Томас Соуел11 съвсем ясно изрази същността на борбата ни: „Основният въпрос не е кое е най-доброто, а кой ще определи кое е то.“ Не е необходимо да си изграждате конспиративна теория, за да си обясните ставащото днес около нас. Управляващата класа съвсем ясно и категорично е написала и публикувала плановете и историята си.
11
Томас Соуел (1930 г.) — американски икономист, философ, политически коментатор и социален критик — Б.пр.