Ноа откъсна поглед от жената и огледа тълпата с преценяващ поглед. В крайна сметка старите навици умират трудно. Всички слушаха внимателно, но тук-там се виждаха някои изключения. Петнайсетина мъже и жени, застанали на различни места в кръчмата, едва забележимо се различаваха от останалите. Не толкова облеклото им, колкото поведението им изглеждаше не на място. Като че ли се интересуваха повече един от друг, отколкото от това, което ставаше на сцената. И поне половината от тях държаха в ръце малки дигитални видеокамери.
— Хей — прошепна Ноа и чукна лекичко с пръст по масата.
Моли изшътка, без да отделя вниманието си от жената на сцената. Ноа още веднъж тревожно огледа кръчмата, след това и той се заслуша:
— Във Вашингтон има трийсет и пет хиляди регистрирани лобисти — продължи жената, а около нея се чуха подсвирквания и подвиквания. — Това означава, че на един член на Конгреса се падат по около седемдесет лобисти. Миналата година всички те заедно са похарчили три и половина милиарда долара — това е над шест и половина милиона на конгресмен. С тези пари са купили влияние, но не за да направят нещо във ваша полза, а за да защитят интересите на клиентите си. Могъщи корпорации, международни банки, акулите от Уол Стрийт, чужди правителства, медийни гиганти, самопровъзгласилата се управляваща класа — са всички онези, за които лобират и пишат законопроектите. Избраните от вас конгресмени са подставените лица на покварената законодателна система, затова гласуват законите така, както работодателите са им наредили. Вярно е, че не всички са такива. Все още има честни мъже и жени във Вашингтон, но повечето отдавна са преминали от другата страна. В замяна на това, че са престъпили клетвите си, им се обещават богатство и слава, и нов мандат, ако играят по правилата. Всички те много добре знаят, че ако не го направят, ще се простят завинаги с кариерата си „в служба на обществото“. Страната ни е създадена като парламентарна република, но чувствате ли се представени в Парламента?
Някой от тълпата извика гръмогласно „Не!“ и от всички ъгли на залата започнаха да се чуват викове и скандирания. Шумотевицата продължи известно време, след това жената направи знак за тишина. В ръката си държеше някаква тънка книжка:
— Това е Конституцията на Съединените американски щати. В днешния си вид представлява петнайсет печатни страници. Когато праотците ни са я изписали на ръка, се е побрала едва в четири пергамента. Ето я. Върховният закон на страната ни, рамката, която очертава цялата система на управление. И знаете ли защо е толкова малка? Защото според нея и правителството е трябвало да бъде малко. Необходимо ли е страната ни да има федерално правителство? Да. Трябва ли да съществува като същност и символ на единството ни, като компас, който да насочва нацията ни? Да. Но Конституцията нарочно е била създадена малка. Защо ли? Защото ние, вие и аз сме истинските управници на страната ни. Това е забравената истина, която струи от тези няколко страници. Създателите на държавата ни са знаели, че правителствата стават корумпирани. Затова Томас Джеферсън13 ни казва, че съпротивата срещу тираните е подчинение пред Бога. Знаели са, че злото, също като земното притегляне, е сила, която съществува в природата. Корупцията неизбежно избуява. Също като плевелите в градината — първо се появяват, после започват да се разпространяват, разрастват се и обхващат всичко. Внимавайте, казаха дедите ни, дръжте правителството под контрол или това царство на свободата и неограничените възможности ще изчезне в рамките само на едно поколение. И, приятели мои, ние доста дълго време бяхме занемарили тази своя отговорност. Забравихме дълга си да бдим денонощно и докато ние спяхме, нова могъща корумпирана система беше създадена, за да измести, в първия удобен момент, основополагащите принципи на държавата ни. И сега, като се огледаме, виждаме, че почти са успели да откраднат бъдещето ни. Встъпвайки в длъжност, хората, които ние сме избрали, полагат клетва, в която обещават да спазват и защитават Конституцията на Съединените американски щати. Те дори не си правят труда да почерпят от мъдростта на закона, който са се заклели да спазват. Забравят клетвата си веднага щом се закълнат и никога повече не се сещат за Конституцията на Съединените щати.
13
Томас Джеферсън (1743-1826г.) — третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимост — Б.пр.