Тя остави малката книжка на съседната маса и взе в ръце голям тъмносин том с размера на телефонен указател:
— Конституцията е толкова малка, че можете да я носите в джоба на ризата си и аз най-искрено ви съветвам да се снабдите с един екземпляр, ако все още нямате. А това — продължи тя и вдигна в ръце огромната книга, — това тук е един от томовете по данъчно право.
Жената пусна книгата и тя шумно се стовари на сцената пред краката й.
— Хиляда и четиристотин страници и това е само един от томовете, с останалите можете да напълните цяла библиотека. Шейсет и седем хиляди страници, пълни с правила, глоби и престъпления, които всички вие сте извършили, освен ако не успеете да докажете, че сте невинни. Никой не признава законните ви права, когато данъчните от Националната агенция по приходите нахлуят в дома ви. И знаете ли защо този сборник със закони е толкова голям и става все по-голям всяка година? НАП е свързана със законите за здравното осигуряване по същата причина, поради която навремето Финансовото министерство е отговаряло за изпълнението на закона за Сухия режим. Защото правото да събираш данъци ти дава власт да унищожаваш. Това не е мое лично мнение, това е становището на Върховния съд на Съединените американски щати! Не ни е необходим съдия, за да ни каже това, което всеки, който се е опитал да попълни данъчна декларация, знае. Данъчните закони са написани така, че обикновените хора да не могат да ги прочетат и разберат. Те са създадени, за да служат за чадър на тези, които ние сме упълномощили с власт, и като оръжие срещу онези от нас, които се осмелят да вдигнат глас и да се противопоставят. Законите не се отнасят до тях, те са за нас, обикновените хора. Точно сега, в този момент, сто хиляди федерални служители дължат данък за отминали години и размерът на задълженията им е почти един милиард долара и между другото финансовият министър е един от тях.
При тези думи тълпата започна да свирка и да вика и за известно време цареше истински хаос. Когато най-накрая всички се умълчаха, жената заговори отново, но този път тонът й беше много по-мек:
— Ние, които сме се събрали тук тази вечер, не се борим само срещу данъците, неконтролираните разходи и огромния дълг. Ние се борим за нещо много по-голямо — за равенство пред закона. Борим се за това да се сложи край на специалните права и привилегии за тези, които имат свои хора по върховете на властта. Защо човекът, който стои начело на НАП, или конгресменът, измислил данъчните закони, както и главният изпълнителен директор, който има приятели в Белия дом, да може да мине гратис, а ние с вас да плащаме последствията от избора, който сме направили? Някога Джон Адамс14 беше казал, че ние имаме „правителство от закони, а не от хора“. Попитайте се дали това все още е валидно и днес. Доходът ви, името ви и връзките ви са по-важни откогато и да било. Те могат както да допринесат за възхода ви, така и да ви сринат със земята. Как е възможно това явление да съществува в общество, в което всички хора са родени равни? Отговорът е, че не може. И поради тази причина ние с вас сме се събрали тук. И затова нито един честен човек не би могъл да отхвърли искането ни за равенство пред закона. Откъде знам всичко това ли? Знам го, защото това е посланието, оставено ни от доктор Мартин Лутър Кинг.
Ноа усети, че през последните минути атмосферата в бара се бе променила. Беше настъпила абсолютна тишина, жената изцяло владееше аудиторията си.
— Важно е да помним примерите от нашата история. Те показват, че всички, които са се опитвали да постигнат целите си с насилие, са били обречени на неуспех. Но доктор Кинг не беше като тях. Той казваше на хората да паднат на колене, да се въздържат от насилие както в думите, така и в делата си, да се държат един за друг и да се борят непреклонно за каузата си. Доктор Кинг беше разбрал това, което всички ние тук трябва да проумеем — борците срещу неправдата трябва да са готови, ако е необходимо, да понесат страдание, но никога да не го предизвикват.
Всичко в бара беше замряло. Дори келнерките и барманите бяха спрели работата си и бяха съсредоточили вниманието си върху думите, които долитаха от сцената:
— В една от речите си доктор Кинг казва: „… нито една лъжа не може да продължи вечно“. Той знаеше, че когато американският народ разбере до каква степен е бил лъган и мамен, ще застане на страната на справедливостта. Днес сме изправени пред същото предизвикателство и ако сме достатъчно търпеливи, ще дочакаме същите резултати. Американците са хора с развито чувство за справедливост. Те могат да различат расизма от политическото заиграване с расовата принадлежност, насилието — от обвинението в насилие, омразата — от патриотизма. Дайте им толкова време да обмислят и преценят фактите, колкото им е нужно. И когато произнесат присъдата си, всичко отново ще си дойде на мястото. Знам, че сте ядосани и имате пълното основание за това — продължи ораторката. — Но сега искам да ви подканя, не, нещо повече искам от вас — да отхвърлите всякакви форми на насилие. Също като доктор Кинг и ние искаме да унищожим злото, а не създателите му. Ако използваме каквото и да е насилие, ние само вършим услуга на враговете си. Те и без това не жалят средства да ни създадат образ на яростни, изпълнени с омраза расисти и чакат само повод да ни очернят още повече. Не им давайте такъв повод. Вместо Бил Айерс15, бъдете Бенджамин Франклин. Вместо Бин Ладен, бъдете Ганди. Те отлично знаят как да използват насилието в своя полза, но нямат никаква представа какво да правят с мирната опозиция. Освен това, единственото, от което имаме нужда, нашата защита и оръжие срещу тиранията и потисничеството, дори при тази развихрила се корупция, ни е дадено ето тук — при тези думи жената отново взе в ръка копието на Конституцията. — Трябва само да намерим в себе си силата и мъдростта да отворим очите на приятелите и съседите си, да вземем властта със законни средства и да възстановим онова, което отдавна е забравено. Да възстановим. Не да пригодим или променим… да възстановим. Ще ви попитам нещо. На много от нас тук ни е залепен етикетът „противници на правителството“, но кой обича Америка повече: този, който иска да я възстанови, или този, който иска да я промени?
14
Джон Адамс (1735-1826г.) — политик и философ, първият вицепрезидент и вторият президент на САЩ — Б.пр.
15
Бил Айерс (1944г.) — създател на прокомунистическата група „Уедър Ъндърграунд“, която през 1960–70 г. извършва серия бомбени атентати срещу обществени сгради — Б.пр.