Тишината, обхванала залата, изчезна за миг. Отвсякъде се чуваха ентусиазирани викове и скандирания. Дори неканените гости оставиха камерите си и обърнаха гръб, съзнавайки, че заснетият материал няма да им свърши никаква работа.
— Няма защо да се лъжем, ако искаме да „променим“ нещо, значи просто не го харесваме. Ако живеете в стара къща и я обичате с цялото си сърце, какво ще направите с нея? Ще я „възстановите“ или ще я „промените“, за да я превърнете в модерно архитектурно недоразумение? Същото се отнася и за старата кола или старата картина — ние не променяме нещата, които истински ценим, ние ги възстановяваме и съхраняваме.
За момент спря и огледа хората в залата, като че ли се обръщаше към всеки един от тях поотделно:
— Не знам какво мислите вие, но според мен Америка, такава каквато са я създали праотците ни, си заслужава да бъде съхранена. Благодаря ви на всички. Бог да ви благослови и нека Бог благослови Америка.
При тези думи жената слезе от сцената, из кръчмата се разнесе кънтри музика, а Моли се обърна към Ноа, като все още продължаваше да ръкопляска на току-що завършилата реч:
— Е, какво ще кажеш?
Ноа замислено отпи от чашата си и сви рамене.
— Искаш ли газирана вода или някакъв сок?
— Не, благодаря. Какво мислиш за речта й?
— Не знам. Струва ми се, че искрено вярва в думите си.
— Така ли? — възкликна Моли. — Това беше най-уклончивото изказване, което някога съм чувала. За малко да забравя, че работиш в пиар бизнеса.
— Съжалявам — отвърна той. — Не обичам да говоря за политика. Винаги съм смятал, че това е загуба на време.
— Значи, ако съм те разбрала правилно, ти си готов да допуснеш, че жената, която говореше — между другото това е майка ми — искрено вярва в думите си и въпреки това не си струва да й отделиш нито секунда от времето си, така ли?
— Това майка ти ли е? — учуди се Ноа.
— Отговори на въпроса ми.
— Не, не казах това. Виж, всичко е доста сложно.
— Не, не е — възрази тя решително.
— Може ли само за малко да сменим темата на разговора? Не искам да споря с теб…
— За това вече и дума не може да става, господин Гарднър.
— Добре, чуй ме. Разбирам как хора с определена нагласа могат да започнат да мразят правителството…
— Ние не мразим правителството. Ние сме против правителство, което е извън всякакъв контрол, което се е отказало от принципите на Конституцията и е проядено от корупция.
— Добре. Разбирам какво искаш да кажеш. Може би имаш право да се тревожиш за това, което се случва в страната…